Гледаме сериала "Връзки"и разсъждаваме над живота. Ето нашите размисли по повод някои от най-паметните реплики от филма...
“Бракът служи за оцеляване – в него се правят пари и се отглеждат деца. В него няма време за любов. Любовта се открива на друго място...” – реплика на Тони, главния герой, изпълняван от Михаил Билалов. Тони е семеен терапевт, който изневерява на жена си, но в същото време не си представя да я напусне.
Анелия: Не съм съгласна. Или поне искам да не съм. Факт е, че сме чували за хора, които се обвързват по любов. И я запазват във всички години на брака, като те хич не са и малко. В България брак по сметка не ми звучи много смислено, защото става дума най-много за апартамент и кола, а от филмите брак по сметка май е доста повече от това – много апартаменти, къщи, коли, банкови сметки, голямо наследство, дял в компания. Много са ниски целите тук... И затова тази реплика на Тони малко си е изпреварила времето за България според мен...
В моята представа за брака той е сватбата. Сериозно. Роклята, халките, преплетените чаши. Стъпки по стъпала с цветя и сватбените обувки. Този ден.
Да живееш с някого – с подпис или без – в наши дни какво е? Брак, съжителство? Деца, родени без брак на родителите, не носят клеймото извънбрачни. Нещата са различни. Оцеляване е било, когато е трябвало в брака да се родят много деца, за да има кой да работи на полето и да помага с всички сили. Ако сега не можем да оцелеем без брак и партньор до себе си, значи нещо не е както трябва. Ако говорим за оцеляването.
Елена: За мен бракът служи за няколко неща и всичките са духовни. Изключва като задължителност правенето на пари и деца, но задължително представлява свързване на сродни души, хора с близки ценности, които виждат света и живота по сходен начин и се чувстват сигурни, спокойни и защитени един с друг. И нямат нужда от нищо друго. Любовта не знам точно какво е, и изобщо нужна ли й е дефиниция (всеки си има), но преди няколко дни бях в някакво странно хормонално състояние и мислих за старостта; разревах се от мисълта, че ще умра първа и ще оставя мъжа си сам. Дори да съм умряла, няма да ми е все едно как се чувства той и каква е съдбата му; това е най-големият ми страх – че той няма да ме има, за да се чувства сигурен и спокоен. Казах си: “Мамка му, това е любов.”
Косара: Трудно ми е да възприема брака по този начин. Лично аз вярвам, че той ни помага да постигнем баланс и да надраснем себе си, като се научим да виждаме и възприемаме не само собствените си нужди, но и тези на половинката ни. Вярно е, че може да определим брака като средство за оцеляване, но според мен това определение е прекалено цинично и прагматично. Сигурността в брака е задължителна, за да може една връзка да издържи, но тя не се постига само с пари, а се поддържа благодарение на любовта, секса и уважението.
Лили: Връзката е първото дете на двама, свързали се в брак. След това следват големият син, малката дъщеричка... И от всички деца връзката е най-важното – изисква най-много грижа, внимание и дълготърпение. Ако тя е добре, всички останали деца и семейни членове биха били добре. Ако тя страда, тогава с нея страдат и всички останали. Често забравяме този факт и се фокусираме върху следващите ни деца, като напълно игнорираме първородното. Всички знаем какви могат да бъдат последиците от този факт.
“Понякога връзка, в която мъжът и жената си затварят очите, е по-ценна от връзка без изневяра. По-морално ли е да разбиете брака си, само и само да изчукате някого, сексът с когото ще е също толкова скучен, колкото и този с партньора ви?” Пак този Тони, който обаче всъщност прави доста бурен секс извън брака си...
Елена: Да, по-морално е. Независимо от това, което сме чували от баби и стринки, според мен не е добре да има тайни в една връзка. Особено толкова големи.
Анелия: Тук съм много съгласна. От личен опит. Дали е брак или съжителство без брак, което спестява някои бумаги, няма много голямо значение. Тежкото е не да скъсаш брачното свидетелство, да си заклеймен – като едно време в зелените паспорти – “омъжена”, “разведена”, а да видиш как онези чорапи, дето те дразнят на пода, ги няма... Да, може и да ти олеква без тях точно, но пък друго натежава, особено в логистиката, особено ако имате деца. Компромиси, компромиси и пак компромиси. Или както се казва, да не се дебнем, че ще се хванем.
Изневярата е вече реализирана в главите ни. Физическите усещания са материализирането й. Друг е въпросът колко интензивни са мислите, насочени към друга личност. А ако искаме да сме сами в планината, на морето, вкъщи, да стоим повече в офиса – това какво е? Бягство, изневяра? Това със секса и наричането му изневяра започна напоследък все повече да ми звучи старомодно. Изпитваме повече ревност към телефона и звуците от различните апликации, които доставят съобщения. Доставят изневяра. Разбиването на брак заради една забежка го намирам неразумно. Да, тежко е, обидно... А ако самите ние го правим? Намираме оправдания, обяснения и обвинения към другия, че ни е подтикнал към това.
На този етап от живота си приемам, че връзка, в която си затваряме очите, е по-ценна от връзка без изневяра.[[more]]Криси: Лично аз избягвам да размишлявам дали някой ми изневерява или не. А по въпроса дали е по-морално да си затваряте очите, за да не разбиете брака си, смятам следното: в тази ситуация думата “морал” просто няма никакво място.
Косара: Моята теория е, че ако разбереш за изневярата за партньора си, значи на него изобщо не му пука за теб. Щом не си е направил труда да те предпази...
Левена: Ако става въпрос само за авантюра, естествено че е по-добре да го спестиш на човека до себе си. Но ако усещаш, че нещата са по-сериозни, е по-честно и по-хигиенично да подредиш живота си наново. Дори и с риск накрая да останеш сам.
