Обещавам си бавност, грижа към всеки миг. Обещавам си да не допусна да бъда отново засмукана от невротичността на часовниковите стрелки. Да осъзнавам бързането, когато ме приклещи в ъгъла и да го обезоръжавам с малки глътки бавност, или ако му се оставям, да бъде осъзнато и избрано.
Обещавам си да продължа да виждам небето над сивите блокове, да се усмихвам на розовите облаци, да забелязвам преборилата се с паважа тревичка.[[quote:0]]Обещавам да чувам тялото си, да го обичам и да се грижа за него. Едва през изминалата година наистина си дадох сметка, че аз освен ум съм и тяло. И че то досега е стояло свито и смачкано, напълно подчинено на ума ми, на егото, на неговите интелектуализации, норми, схващания и купища очаквания. Нечуто, неразбрано, необгрижено. И че толкова се е опитвало да ми говори това тяло, но аз не съм го разбирала. Обещавам си да продължа да му се доверявам, защото то носи в себе си една дълбока мъдрост, непозната за ума. Да не допускам умът ми да побеждава с фрази като „сега не му е времето“, „ще, но някой друг ден“, „няма време за супа“, „сънят е загуба на време“ и т.н. Обещавам си да продължа с йогата, със здравословното хранене, обещавам си да си давам почивка, когато тялото ми има нужда от такава.
Обещавам си любов. Обещавам си да спра да търся любовта към себе си през очите на другите. Обещавам да се отърва от тази уморителна нужда другите да ме одобрят, харесат, оценят. Обещавам си, че аз ще се харесвам, одобрявам, ценя. Обещавам да спра да чакам другите да ми дадат това, което си мисля, че ми се полага – любов, разбиране, подкрепа – и да си го дам сама на себе си. Обещавам да давам любов на хората, които са част от моя живот. Но тя да бъде любов без претенции, без очаквания, любов не „заради“, а „въпреки че“, не „ако“ и „когато“, а ей така просто и чисто.
Обещавам да приключа всички неща, които оставих отворени през изминалата година. Да се простя със счупените приятелства, да оставя каквото има нужда да си тръгне от моя живот. Да приема, че дори когато си обичал приятел през две трети от своя живот, понякога това може да свърши. Обещавам си да изплача болката си от това и да оставя сърцето си отворено за нови приятелства.[[more]]Обещавам през идната година да не трупам неизказани думи, ненужни вещи, омалели дрехи. Обещавам да се науча да събирам живота си в малко, но да живея с широки мечти.
Обещавам си да приема, че понякога ще ме е страх, че понякога ще се отказвам, че понякога ще ме боли. Да приема, че да си паднал, е просто положение в пространството, а не мярка за “човекостойност”. И да си позволя да падам.
Но най-вече си обещавам да продължа да обичам себе си, дори и да не изпълня нито едно от тези обещания през Новата година.
