ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Криворазбраната любов

Криворазбраната любов

“Търся любов. Истинска любов.
Абсурдна, неудобна, всепоглъщаща...
любов, при която не можем един без друг.
И не мисля, че тази любов се намира тук,
в този скъп апартамент
в прекрасния хотел в Париж.”

Харесвах тези думи на Кари Брадшоу. Но дали истинската любов е именно такава? Искаме ли я, така описана, за себе си? По-важен обаче е въпросът дали с всички анализи и дефиниции, очаквания и представи, предубеждения и клишета, с всички чужди и свои романи, драматизации и екранизации не саботираме постоянно любовта.


От днес падат маските в самолетите в Европа
ОТ ГРАДА
16 май 2022 | Общество

От днес падат маските в самолетите в Европа

Европа разхлабва мерките срещу коронавируса и във въздушния транспорт: от днес, 16 май, отпада носенето на медицински...

Кари си тръгна, за да връхлети именно върху любовта, която търси. Да се приюти в нея. И без да сме чели Юнг, няма как да не отбележим, че й се получи някак синхронично. Финалът ми навява асоциация с „Отнесени от вихъра“. Не знам дали ефектът е търсен, но доколкото си спомням, любовта там беше „абсурдна, неудобна, всепоглъщаща“. Книги, превърнати в успешни филмови сценарии.

Преди години един човек ми каза, че любовта е решение. Не ми хареса.
Обичам Париж. От 13-годишна мечтаех да отида там и отидох – на меден месец. Преди рядко успявах да избягам от клишетата, пък и през някои просто се изисква да преминеш, защото са красиви и защото на определен етап имаш нужда от това. Но клише или не, в Париж се почувствах уютно.

Кари и Тузаря, Скарлет О‘Хара и Рет Бътлър са емблематични двойки, но моите истински герои бяха баба и дядо. Възхищавах им се. Хармония, неизменно уважение, благост и безусловно приемане на другия с всичките му плюсове и минуси. И изглеждаше така, все едно минуси изобщо нямаше. Така ги помня. Едва ли са анализирали любовта си, просто са я живеели. Баба не е имала стая, пълна с дизайнерски дрехи и обувки и рубрика в известен вестник или списание, нито дядо е бил „тузар“. И в „града на любовта“ не са ходили. Доколкото ги познавах, и от драмата са били далеч. Съмнявам се някога тяхната любов да е била „абсурдна, неудобна, всепоглъщаща“. Но съм сигурна в едно – те не можеха един без друг, а на мен ми беше уютно с тях.Парадоксално или не, изживях парижката си мечта донякъде сама. Леко се разочаровах, но по-късно си дадох сметка, че е невъзможно и ненужно да се опитваш да вписваш в сценариите си когото и да било. Не че това ми спести впускането в драматизации и екранизации... И там, някъде по средата между филмовите двойки и баба и дядо, има от всичко – любов, грижа, гняв, обида, разочарования, възхищение, уважение, даване, споделяне, отнемане, викове, тишина, раздели, събирания, съмнения, решения.

Преди години един човек ми каза, че любовта е решение. Не ми хареса. Звучеше ми толкова прагматично и антиромантично и беше в пълен разрез с моите главозамайващи клишета и разтърсващи сценарии. Но е вярно – тя не е романтика, решение е. Решение да избягаш, да се върнеш, да започнеш, да продължиш, да се оставиш на течението или да напуснеш зоната си на комфорт. И всичко – в търсене на уюта, на себе си и на този, без когото не можеш.

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Вече има и блог, където да ги откриете. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение.

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...