Любов и други бедствия

Коко Шанел и Артър Кейпъл: любов без (щастлив) край

Прочетете повече за пламенната любов между двамата.

Прекрасно знаем, че тази жена от нищо може да направи шапка и скандал, и то така, че светът да бъде пленен от идеите ѝ в продължение на десетилетия. Името ѝ е Габриел Шанел. За нас тя е просто Коко. Тя е от онези личности, чийто живот е разделен на „преди“ и „след“. Вододелът е един мъж – Артър Кейпъл, който е обичал да бъде наричан Бой. Макар и да е един от многото мъже, преминали през живота на Шанел, също като Етиен Балзан, Салвадор Дали, Дмитрий Павлович, Рьоверди и много други, Бой остава вечната любов на Коко, а след смъртта си той се превръща в неин меланхоличен копнеж.

За Габриел периодът, преди да срещне духовното си продължение в лицето на Кейпъл, е обусловен от стремежа й да намери своето място във висшето общество. Детството ѝ е само повод за догадки. И до днес липсват напълно потвърдени сведения за ранния живот на модната икона. Мракът, който задушава дните на детството ѝ, е толкова тежък, че не намира място дори и в официалната ѝ биография. Самата Габриел съзнателно спестява някои подробности от тези свои години и преиначава други. 

Едно е сигурно: Коко е родена в многодетното семейство на селския търговец Албер, а появата ѝ на бял свят е незначителна за родителите ѝ. Ето защо на никого не прави впечатление, че детето е вписано в акта си за раждане с фамилията Шаснел. На 12 години попада в манастира сиропиталище "Обазин". Майка ѝ е починала от туберкулоза, а баща ѝ лъже децата си, че търси по-добре платена работа. Вместо това той напуска дома си, като оставя в душевността на Коко един огромен и непреодолим страх – този от изоставяне, който се усилва след всяка неуспешна любовна връзка и който е непоносим след смъртта на Бой. 

Дните в "Обазин" са мрачни и монотонни. Там Габриел се научава да шие – едно съдбоносно умение за модния свят, който ще сътвори. Също така обича да запълва времето си с четене на сладникави любовни романи. Въпреки това се твърди, че остава неграмотна: пише писма в изключително редки случаи, като това не убягва дори на Салвадор Дали – един от бъдещите ѝ любовници. Интерес буди моментът, в който Шанел напуска сиропиталището. В търсене на препитание, заедно с една от далечните си роднини, Адриен, пеят в парижките кабарета. Там Габриел става популярна с песните Ko Ko Ri Ko и "Кой е виждал Коко на Трокадеро?". За да я извикат на бис, тълпите са скандирали „Коко, Коко!“. Така момичето спечелва своя знаменит прякор. Шанел работи и в шивашка работилница, където става любимка на офицерите, в частност на Етиен Балзан, с когото заживява в шато  Royallieu и се докосва за пръв път до охолството. Същият допринася за отварянето на бутика за шапки. Това е първият голям любовен трепет, несравним с това, което ще изпитва по-късно с приятеля на Балзан, Артър. 

Годината е 1908-а, а мястото – едно шато в По, където Етиен е канен ежегодно. В спомените на Габриел са запечатани красивите пейзажи на околностите, игрите на поло, конете и... Артър. За него се знае, че е невероятен играч на поло и не по-малко добър ездач, а също и ценител на женската красота, която не е трудно да привлече към себе си. Миналото му, също като това на Габриел, е смътно, погледнато от днес. Според биографични сведения е наследил мини за въглища и корабоплавателни компании. Знае се също, че е участвал в Първата световна война, на която посвещава своя труд Reflections on Victory. Бил е и секретар във Версайската конференция. 

И докато съдим за живота на Артър по думите на Шанел, то усетът му за добрия предприемач е безпогрешен. Такава за него е Габриел. Ето защо през 1911 г. с помощта на Бой легендарният адрес „Камбон 31“ се сдобива със своята забележителна и неповторима наемателка. Не само адресът претърпява промени. Някогашният стремеж към независимост и свобода е паднал в жертва на един от малкото компромиси, които Шанел прави. 

Артър е мечтаният човек за Коко. За нея той е единственият носител на голямото щастие, а заедно с това – и причинител на цялата последвала скръб. Заради Кейпъл Шанел най-сетне попада в средите на висшето общество и се откъсва завинаги от своите провинциални корени. Именно това е една от големите мечти на модната икона. Връзката с Артър осигурява на Габриел скъпи вещи и лукс, но и ценни знания, заради които може да нарече себе си дизайнер. А вярата, която Бой има в любовницата си, е причината Chanel да бъде империята, която познаваме днес. Отново заради любовта си Кейпъл гордо носи дрехите на своята любима жена и насърчава развитието ѝ по всички възможни начини, сред които и финансиране на разрастващия се бизнес, който по-късно ще спечели овациите на модните издания.  

В отношението си към своята любима Артър остава безпощадно откровен. Гордостта, която понякога е породена и от наивно очакване на грандиозни успехи, напуска Коко само за нощ. Това става с развенчаването на митовете за нейното благосъстояние: парите, с които разполага охолно, принадлежат не на нея, а на банката. Кулминацията на диалога са фразите: „Ти си горда и ще страдаш!“ и „Не забравяй, че си жена“. С това несломимата амбиция на иконата единствено получава своето ускорение към световната модна сцена. Въпреки всички препятствия, скърби и войни Шанел никога няма да изневери на своя бизнес. И да, тя често забравя, че е жена. Така се превръща в дамата, прекроила облика на света. 

Има и още...


Кризисен за връзката момент е Първата световна война, в която Артър е принуден да участва в качеството си на разузнавач. Задълженията му сами по себе си представляват една гонитба със смъртта. Все пак Кейпъл оцелява. В кореспонденцията си Бой успява да посъветва любимата си да замине за Довил, където има бутик. Учудващо за всички нейни съвременници, бутикът остава отворен и дори постига успехи по време на една от най-тежките световни кризи. 

Лъч на щастие се прокрадва в душата на Коко, когато Артър излиза в кратка ваканция. От архивни снимки може да бъде забелязана силата на връзката им, когато двамата прекарват няколко дни в Биариц. Същият курорт е мястото, на което ще се разгърне новата идея на дизайнерката. Скоро отваря нов бутик там. Същевременно състоянието на Габриел вече се равнява на шестцифрена сума. Постижение, което в голямата си част е плод на една пламенна любов

Докато Коко работи, без да спира, Кейпъл също открива находчив начин да увеличи богатството си. Наследството му позволява успешно да продава въглища на Франция, и то в период на криза, когато цените са непосилно високи. Честите пътувания на бизнесмена са плодородна почва са светски слухове. Твърди се, че по това време Шанел е изоставена и самотна, докато Кейпъл се е отдал на мимолетни връзки с други жени. Но любовта на двамата устоява и на клюките. За тяхно съжаление – не за дълго. 

Настъпва фатално пропукване в отношенията между влюбените. Артър изпитва тежест от еманципацията на своята любима. Предпочита негова спътница да бъде някоя дама с неподправена и леко наивна женственост, която да не доминира над мъжката половина във взаимоотношенията. Спонтанно открива проекция на своите желания в особата на Даяна Уиндам – красива дъщеря на британски аристократ. Бурята от чувства, която е част от връзката на Бой с Шанел, не се развихря с някогашния интензитет. Кейпъл се влюбва в Даяна именно заради спокойствието, което може си осигури един 35-годишен аристократ като него. 

През първата половина на 1918 г. Габриел губи Артър, преди той да я напусне физически. Дизайнерката получава писмо от любимия си, в което ѝ е съобщена новината, че той ще се ожени за Даяна. Постъпката на Бой кара Шанел да страда безмълвно. Щастието вече ще бъде далечен спомен, а утехата ще идва от работата. Единствената силна любов на Габриел вече е минало. Никоя от връзките, с които се опитва да компенсира мъжкото присъствие, не поражда същата радост. Коко е съкрушена, а Кейпъл вече има свое дете и колебания за това с коя жена желае да живее. Раздвоението води Артър в бутика на Габриел в Париж. Даяна разбира за смесените чувства на любимия си и се отдръпва все повече в опит да му осигури свобода. 

Непосредствено преди Коледа през 1919 г. Коко Шанел се сблъсква със своето вечно страдание. В желанието си да сподели няколко празнични дни със сестра си Артър се отправя на пътуване в Южна Франция. Даяна и детето им не отиват с него. Единственото, което се разбира от пътуването, е, че Бой Кейпъл е загинал в трагичен пътен инцидент. Има спекулации, че е прекарал предишния ден в приятната компания на Коко. Когато тя научава за смъртта му, дори не може да реагира. Желанието ѝ да види тялото му е осуетено – ковчегът е затворен, защото тленните му останки са овъглени. Следващото нещо, което прави Габриел, е да се усамоти и да боядиса спалнята си в черно. Загубата оставя неизлечим белег.

Години по-късно Коко Шанел се осмелява да пътува из местата от детството си с един от новите си любовници, Великия княз Дмитрий Павлович. Когато шофират обратно към Париж, Габриел повторно преживява драматичните събития. Те минават през лобното място на Артър, където вече има кръст, поставен от Шанел. Случката кара Габриел отново да се самовглъби. Всички подробности за най-голямата любов на дизайнерката, които са запазени до днес, излязоха наяве в книгата на Лиза Чани „Chanel: Животът ѝ отблизо“. А между редовете можем да открием, че Артър е вдъхновител на емблематичния за всяка жена Chanel №5. Любовта на двамата е увековечена и в ексклузивна серия от аромати, които често намират място в избрани бутици на модната империя. Ето как Коко Шанел още веднъж доказва, че любовта и отдадеността са движещи сили дори в света на бизнеса, сътворен от привидно крехка жена.

 

Какво се крие в апартамента на Коко Шанел?