ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хейтминутка: Какво разказва нашето летище за нашата държава?

Хейтминутка: Какво разказва нашето летище за нашата държава?

Софийското летище

Какво разказва нашето летище за нашата държава? Въпросът не е риторичен – в крайна сметка летището е първото, а понякога дори единственото място, което чужденците виждат. То в някаква степен определя очакванията им, настроението им, желанието им да научат повече.

Да си представим, че един случаен турист, марсианец, каца на някое от летищата в Милано, без да има представа къде се намира. Кои са двете неща, които ще попита на изхода – „Какво е Армани?“, „Какво е Версаче?“. Невъзможно е да се подминат рекламите за мода, които са навсякъде. Ако кацне в София – съдейки по наблюденията ми от онзи ден – най-много да попита откъде да си купи цигари.

Не говоря изобщо за неща като хигиена, качество на обслужване или удобство на инфраструктурата – за това сме писали, пък и пътуването с нискотарифни компании много бързо ни убеждава, че тук далеч не сме най-лошият случай. Става въпрос за онова, което трябва да се вижда от първата крачка на нечия земя – самочувствие, национална идентичност, уникалност. Замислих се за това, докато пътувах до Осло през Мюнхен, където ми се наложи да остана доста повече от предвиденото и по принуда разгледах летището доста обстойно.

Всеки, посетил Германия дори веднъж, е наясно, че германците са леко ненормални на тема екология и устойчиво развитие – върху всяка къща има слънчеви панели, боклукът се събира в десет различни торбички и всички носят гуменките си, докато се разпаднат напълно. Това се вижда на мюнхенското летище с излизането от ръкава. Навсякъде има стени, направени от изкуствена трева, върху които пише колко новият терминал е екологичен, икономичен и технологично съвършен. Не съм наясно дали едно летище реално може да не вреди на околната среда, но за пояснение има доста подробна експозиция, която пътниците с много време, като мен, могат да разгледат и прочетат. Освен това е приветливо с всички тези зелени пространства.

За екологията – ясно. Какво друго разказва за Германия летището на Мюнхен? В една от нишите на терминала има филиал на Техническия музей в Мюнхен – най-големият в Германия. Има изложен самолетен двигател на BMW, много перки от самолети и интерактивни екрани, на които музеят може да се разгледа виртуално.

има още...

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...