Уж всички говорят за нея, уж всички обичат, уж е най-важното нещо на света, пък я няма... Ми не, няма я! Не че я няма изобщо, ами повечето хора, които аз познавам, изобщо не се интересуват от нея. Откак се помня, само аз наоколо съм на тема „любов“. Даже наскоро една приятелка, която, даже мога да призная, не ми е съвсем приятелка, ми каза снизходително: „Мен, нали знаеш, такива неща не ме вълнуват. Ти си по драмите и любовите.“ И продължи: „За мен е важно семейството и да правя достатъчно секс.“ Тук е мястото да кажа, че тя е щастливо омъжена, каквото и да значи това. За мъжа й не знам, на повечето мъже всъщност им е важно същото – семейството да е добре и да правят достатъчно секс. Дааа, аз и няколко единични мои приятелки сме изключение. Искаме любов, разбираш ли. Говорим за нея. Търсим я. Не мирясваме, ако не я намерим. Важна ни е. Което обаче, мили приятели, май хич не говори добре за нас (виж по-горе).[[quote:1]]И понеже ми омръзна да се влача с бутилка вино в ръка по къщите на отегчените от битието, близки на сърцето ми момичета, които само чакат да сложат децата да спят, за да могат да се опънат на леглото и да починат няколко часа преди следващия непосилен ден, а аз пристигам и им говоря за любов и мъже, и разни други глупости, реших да направя тази рубрика, за да си дрънкам тук каквото ми падне. Имайте предвид, че в изредените теми – любов, мъже и глупости – що се отнася до мен, глупостите винаги са преобладавали, независимо дали става въпрос за любов или за мъже, ха-ха... Тоест, предупредени сте.
Така или иначе, нуждая се, първо, от добра компания за размишленията, породени от разнообразния ми опит на градско момиче, винаги изкушено от поредната любов на хоризонта.
Второ, нужно ми е вашето мнение; понякога ми се ще да не си говоря сама като кукувица, а да чуя и хората какво мислят, та ако ще да няма нищо общо с моето. Не смея да се надявам на снизхождение – знам си отсега, че в момента, в който прекрача границите на нечии разбирания за морал, този някой ще ме разпъне на кръст, пък съм забелязала, че жените сме доста по-зли от мъжете, като стане дума за чувство на непогрешимост.[[quote:0]]Чудих се много как да я кръстя тази колонка – то не бяха заблуди, уроци и правила, то не бяха колонки, записки и дневници, но истината е, че въпреки всичките ми опити да подредя наученото за мъжете и отношенията ни с тях, понякога продължавам да се чувствам, като че нещата направо ме връхлитат и аз нищо не мога да направя по въпроса, освен да се моля да ми се размине по-леко този път.
Затова тази рубрика ще се нарича „Любов и други бедствия“, по блестящото предложение на Теодора Славова, която, по всичко личи, ще бъде другият основен автор в нея. Каним и всички момичета, които имат какво да кажат по въпроса, а според мен с времето те ще стават все повече.
Това е. Чакате ли?
