Любов и други бедствия

Извън зоната на комфорт - пътят!

За мен идеята за напускане на т. нар. зона на комфорт се свързва не толкова с усилие, колкото със страст, любопитство, ентусиазъм, с отваряне на сетивата за нови усещания, вкусове, аромати, звуци, гледки...

Извън зоната на комфорт - пътят!

[[quote:0]]Бих искала още в началото да подчертая, че според мен идеята за напускане на т. нар. зона на комфорт се свързва не толкова с усилие, колкото със страст, любопитство, ентусиазъм, с отваряне на сетивата за нови усещания, вкусове, аромати, звуци, гледки, с личен експеримент за привличане на нови опитности, знания, преживявания и вдъхновения.

Какво има извън зоната на комфорт? Не знам. За всеки е различно. Далеч съм от мисълта, че там всичко е цветя и рози, мед и масло. Но е много по-ценно да надникнем, отколкото само да се питаме. Най-малкото, по-широката перспектива ще ни е в плюс.

Ако сте свикнали да се обличате в дрехи на карета и райета, можете да започнете с нещо на точки или звездички. Наскоро, между другото, си купих една тъмносиня рокля на бели звездички. Не знам защо, но двегодишната ми дъщеря от известно време насам казва, че е дошла от звездите. Оказа се, че в същия ден, в който си купих роклята, баща й е купил от Les Quatre Temps в Париж фосфоресциращи звездички. Цял следобед се е разхождал из този огромен търговски център, а вечерта пък ние двете с нея редихме пъзел за сезоните. Звезди тук и там, четирите годишни времена тук и там. Вярвате ли, че всички съвпадения, колкото и банални и невзрачни да са те, са случайни? Толкова му завиждах, че е в Париж... Но сега, като се замисля, следващия път, когато пътувам до Франция, крайната точка няма да е Париж – вече съм била там. Ще е Прованс – и не точка, а цяло вълнуващо многоточие!... Примерно в края на лятото. Ще си наемем кола и ще пътуваме, няма да се спираме в големите градове, а в малките селца с тесни павирани улички, семейни ресторантчета с малки масички, кокетни магазинчета, пекарни, неземни аромати, учтиви местни хора, които задължително поздравяват с блага усмивка и т.н.[[more]]Ако в ежедневието си носите предимно обувки с висок ток заради дрескод или предразсъдъци, сега можете да си купите кецове. Скоро след това няма да се върнете към токчетата, гарантирам. Кецовете действат пристрастяващо. А и с изненада ще откриете с колко неща могат да се съчетаят успешно.

Ако не сте в състояние да започнете адекватно деня си без 1-2 чаши кафе, може би е добре да си дадете сметка, че това е само в главата ви. Първо, можете да потичате петнайсетина минути по някоя алея – това със сигурност ще ви събуди доста успешно, а и тичането може дотолкова да ви увлече, че след няколко седмици да не можете да си представите деня си без него. Аз вече пия кафе много рядко – ако от време на време си го приготвям, то е май повече заради аромата. Второ, можете да започнете да пиете чай. Добре, може и черен, но при положение че съществуват безкрайно много видове и комбинации, които можете да опитате, защо да се ограничавате до черния? Джинджифил, лимонова трева, куркума, кардамон, мента, градински чай, липа, лайка, розови цветчета, ройбос, мащерка, кора от портокал, ябълка, канела, хибискус, жасмин, лавандула, анасон, бергамот... Избрахте ли си?

Ако обичате мляко, можете да пробвате бадемово, като си го направите сами. Необходими са ви 1 чаша сурови бадеми, 2-3 чаши вода, блендер, торбичка за прецеждане на ядкови млека или обикновена марля, аромат (ванилия, канела), подсладител (мед, фурми). А комбинацията бадемово мляко и сурово какао пък е успешна алтернатива на кафето.

Ако до момента сте наблягали примерно на българска или италианска кухня, сега можете да пробвате индийска. Твърде пикантна е за мен, но цялото това преплитане на вкусове и ароматни подправки е зашеметяващо... Помня, че най-много ми харесаха хлебчетата – те са питки всъщност. Но пък вие можете да си приготвите сами хляб. С квас. От лимец или елда. С босилек или розмарин... Можете също да започнете да готвите с кокосово масло (ако решите да купувате, информирайте се първо за точката му на горене).


[[quote:1]]Не знам какъв жанр книги предпочитате, но и тук можете да експериментирате, като се запознаете с нещо ново за вас или пък си припомните нещо познато, но позабравено. Например фантастика (Айзък Азимов, Артър Кларк, Робърт Хайнлайн, Дъглас Адамс, Любен Дилов-баща, Аркадий и Борис Стругацки, Станислав Лем...), славянски литератури (Адам Мицкевич, Болеслав Прус, Хенрик Сенкевич, Бранислав Нушич, Ярослав Хашек, Карел Чапек, Станислав Лем, Милан Кундера...), руска класическа литература (Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Достоевски, Толстой, Чехов...), френски символизъм (Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме...) или каквото друго ви хрумне. Безспорно книгите са нечия друга опитност, но неминуемо задават нови гледни точки и въпроси, а оттам и наша собствена опитност. Някъде бях прочела, че веднъж написани, текстът и книгата вече не принадлежат на своя автор и всеки индивидуален прочит ги прави притежание на съответния отделен читател.

Ако обичате кино, също можете да се преориентирате, като го замените с театър, изложба, балет, опера. Аз тутакси бих посетила моноспектакъл на Мариус Куркински! Ако пък харесвате Лондон, можете да потърсите постановка, в която играе примерно Джуд Лоу с неговия неустоим британски акцент и син поглед. Дори и да не ви се очертава скоро пътуване в тази посока, нищо не ви пречи да проверите програмата на театрите там и да резервирате билет, никога не се знае... Наскоро мярнах афиш за „Хенри V“ в Barbican Theatre за периода 07.11.–30.12. тази година с участието на Джуд Лоу, цените на билетите бяха от порядъка на 25-55 лири. Ако няма опция за резервация, ще се наложи да закупите билета. Най-лошото, което може да се случи, е с кредитната ви карта, не с вас. Освен това някъде из сайтовете имаше вариант за flexible ticket, което означава, че при отказ следва да заплатите не цялата стойност, а някаква минимална такса. Разбира се, проверете си сами всичко подробно – аз минах доста набързо през информацията, фокусирах се повече върху сините очи на Джуд... Може пък и да отидете наистина. Както казах, човек никога не знае. Колкото и глупаво да е на пръв поглед едно такова начинание, в крайна сметка да гледате Джуд Лоу на живо би било доста по-вероятно с наличен билет за постановката, отколкото без такъв. Нали?[[more]]Що се отнася до музиката, ви предлагам да чуете парчета примерно на Bliss, When The Clouds, Karunesh, както и тангата на Астор Пиацола, а ако харесвате филмова музика, пък и не само – Ханс Цимер, Хауърд Шор, Лудовико Ейнауди.

Ако е неписано правило всяко лято да ходите на море, следващия път можете да отидете на планина. В планината, уверявам ви, усещането е несравнимо различно. Там човек може да открие себе си и нов смисъл. Или да обиколите всички водопади в България – колекционери на водопади! Вълшебство е да гледаш и да слушаш падаща вода сред природата.

Ако пътувате до работното си място с метро, можете да пробвате една седмица с автобус, велосипед или просто да слезете на по-ранна спирка, да походите пеша, да минете по нови пътеки. Така, например, може да срещнете някого, а както знаете, случайни срещи няма. Ако това не се случи, поне ще сте имали приятни разходки и време насаме със себе си.

Ако не се чувствате удовлетворени от работа зад бюро с 8-часов работен ден, можете да помислите за някакъв собствен проект или за работа на свободна практика. Знам, че е малко стряскащо в началото, но това може да се окаже и буренясалият път към самите вас и вашата истинска творческа същност. Можете да се върнете за миг в детството си, за да се опитате да видите какви сте искали да станете, когато пораснете. И дали някъде по пътя след това не сте си останали на познатия коловоз, отдалечавайки се все повече от мечтата си, защото сте се страхували да не би влакът да дерайлира. Възрастните се страхуват от най-различни неща.

Предполагам, имате две-три дипломи. Това няма никакво значение. Можете да се запишете на някакъв курс – програмиране, творческо писане, фотография, солфеж, народни танци, грънчарство, дърворезба, парапланеризъм. Или нов език, например испански, чешки – ако не друго, то при следващото пътешествие до Барселона или Прага ще са ви от полза.


[[quote:2]]Да поговорим за източниците на информация и смисъл – телевизия, интернет, език. Искам да уточня, че те са посредници, а не източници. Дори и само заради това можете да спрете да гледате телевизия. Аз го направих преди известно време и мога да кажа, че никак не ми липсва. Понякога можете изобщо да не търсите информация наготово. Например, избирате си място и отивате там без предварителна подготовка и бекграунд. Научавате това, което ви е интересно, от местните, а не от Гугъл. Така няма да имате очаквания, а знаете, че почти винаги, когато имаме предварителна нагласа, се разочароваме, защото на практика се оказва, че нещата са малко или много далеч от това, което сме си представяли. Предлагам ви да посетите Белинташ. Аз обожавам Родопите, а това място притежава специфична енергия. Относно езика – освен че е средство за общуване, посредник, той в много случаи е и бариера. Често се случва да ограничава, вместо да освобождава и изразява. Има мисли и емоции, които се смаляват или дори блокират, когато понечиш да ги предадеш вербално. Но има и думи, чрез които можеш да твориш и променяш.

И накрая – нещо за взаимоотношенията. Вместо на конформизъм и притеснения да не засегнете някого, заложете на откровеност и прямота. Научете се да бъдете откровени пред себе си и пред останалите. Не се тревожете за това как те ще изтълкуват ваши думи или поведение – това е техен избор, не е ваш проблем, това не сте вие, а чужда интерпретация. Ако не сте съгласни с някого, кажете му го. Ако обичате някого, кажете му го (условностите и обстоятелствата не са от значение). Ако искате да си тръгнете отнякъде, направете го.[[more]]Ще се отклоня малко (а може би не съвсем), но не ми се иска да пропусна нещо важно. Опитвайте се все по-често да се вслушвате в тялото си. Когато то страда, причината често се крие доста по-надълбоко, отколкото обикновено предполагаме ние или ортодоксалната медицина. Нещата невинаги се свеждат до изолирана физиология и биохимия. Свикнали сме да лекуваме симптоми, без да се опитваме да откриваме причините зад тях. Свикнали сме да се обръщаме към посредници – учител, доктор, гуру, вместо да се обърнем към себе си, да чуем собствения си глас, да открием същността си. Обръщайте внимание на чистотата – на храната, която приемате, на мислите и емоциите, които имате, на взаимоотношенията си с другите, на личността си. Всичко е енергия, и тази енергия вибрира в тясна и сложна взаимосвързаност. Няма да задълбавам в дебрите на квантовата физика, най-малкото защото нямам необходимия набор от знания. Имах невероятен учител по физика, който, между другото, спечели наградата „Мъж на годината“ за 2014 г. Въпреки всичко на 17-годишното момиче, което бях тогава, му беше безкрайно скучно в часовете по физика. Там обаче не всичко е формули, които не ни говорят нищо. Физиката може да бъде много вълнуваща, защото е в състояние да хвърли светлина върху определени истини и илюзии по неповторим начин. Но по-ценното е друго. Знаете ли кое прави гениите гении? Големите очила и разрошената коса? Не. Откриването на отговори без посредници. А за да стигнеш до отговори, е необходимо да зададеш точните въпроси и да искаш да разбереш отговорите им. Да търсиш и да не се страхуваш от онова, което ще откриеш.

Енергията е в основата на всичко, тя може да (се) материализира. С мислите си можем да създаваме своята реалност. Колко пъти ви се е случвало да не можете да прогоните дадени упорити мисли, приятни или недотам, и не след дълго да се случи нещо, което да ви накара да си кажете, че сте имали предчувствие? Не знам дали е предчувствие или привличане, по-основното е, че няма нищо случайно. Ще дам и още един пример, който почерпих от нещо прочетено неотдавна. Щитовидната жлеза съвпада с пета, гърлена чакра. Чакрите, знаем, са центрове на завихряне на енергия. Дисбалансът на гърлената чакра, която е център на комуникацията, води до дисфункция на щитовидната жлеза вследствие на натрупани неизказани негативни емоции. Звучи логично, нали? Далеч съм от мисълта, че истинското ефективно лечение се състои в синтетични хормони, които, доколкото знам, се приемат доживот. Това не е излекуване, а поддържане на състояние, потискане на симптоми, пренебрегване на истинската причина, капсулиране. Знаете ли, че с йога може да се лекува почти всичко?

Връщайки се към зоната на комфорт и безкрайното пространство извън нея, бих искала да подчертая, че с написаното нямам предвид отрицание на онова, което е вашият живот в момента, а трансформация и неспирно движение. Ден, месец, година или повече без стереотипи, навик, рутина. Без вкопчване в илюзорната идея за сигурност на всяка цена. Комфортът е удобен, но това не е достатъчно, когато не следваш себе си, интуицията си, сърцето си, нали? Удобството невинаги е здравословно.

И се сещам за една аналогия. Детето се катери по дървото, без да се притеснява, че може да падне (а нека не забравяме, че ожулените колене също са вид опитност). Отдолу няма предпазни мрежи, но то не мисли за това – щастливо е там, горе между клоните, защото от това място вижда много повече, отколкото когато е долу, на земята. И след първото приключение то не спира да търси нови предизвикателства...

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Вече има и блог, където да ги откриете. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение.