Казват, че дори най-влюбчивите хора в крайна сметка попадат на клопката на любовта, в която имат очи само за един човек. Тогава сякаш влизат в ход редица незабележими пружинки, които набират инерция и работата постепенно върви към една безнадеждна любов.
Подобна е и историята на Иван Вазов и романтичния му идеал Зихра. Всичко започва когато поетът се отзовава на работа като юрист в Берковица. От историята помним, че тази му кариера не се слави с особен успех заради една спорна издадена от него присъда – над зло куче, която по-късно Алеко Константинов подлага на критика.
Престоят му в Берковица обаче е истинско вдъхновение за Вазов. Животът му прозира от щастие, защото започва да гледа на света през очите на влюбения. Един норвежки автор беше писал, че любовта е пъклена музика, която кара сърцата дори на старите да танцуват. А това важи с особена сила за поетите, които издигат на пиедестал своите музи.
Силните чувства на Вазов са към вдовицата на турския бей Зихра. Тя остава сама след нещастен случай, в който мъжът й се удавя в реката, когато бил много пиян. Известно е, че след смъртта му неин покровител става руски офицер, който я покръства и тя сменя името си на Параскева, която наричат Пеша. Когато се запознава с нея, любовта на писателя пламва от пръв поглед.
Зихра също не остава безразлична към българския писател. В решителния момент, когато трябва да напусне града с руския офицер, тя избира да остане с любимия на сърцето си - Вазов. Зихра се превръща в голяма опора за поета, като му вдъхва увереност и нови сили да продължи своето дело. Това обаче не продължава дълго. Чувствата на Зихра се оказват по-нетрайни от тези на Вазов и любовта й отлита безвъзвратно.
Има още...
Офицерите от местния гарнизон се възползват от това и предизвикват интереса на Зихра и измъкват под носа на Вазов любовта на неговия живот.
40 години по-късно Вазов разказва пред дъщерята на техния ръководител:
“До ден днешен, след толкова години, имам зъб на него. Бях съдия в Берковица. Тогава там имаше полк. Дойде баща ти, хубавец, млад, елегантен, стегнат подпоручик, получил образованието си във Виена, и в кратко време завъртя девойките ни. Но това не ме засегна. Аз имах една приятелка, една чудно красива туркиня. Какво направи Христо, как успя за кратко време да ми я открадне. Не му простих това досега.”
Тази непрежалима любов на Вазов я превръща в спомен за нещо красиво, което ще живее вечно. Добре известно е, че онзи, който е обичан от поет, остава безсмъртен. Макар любовта им да изгаря бързо, тя заживява пълнокръвен живот в много произведения на Вазов, за да напомня дълго за техния кратък, но жарък романс. И днес имаме възможност да си представим неговата любима, като се насладим на откъс от лирико-романтическа поема "Зихра":
Прекрасна, млада е Зихра,
прекрасна безпорочно,
Селим най-красното избра
растение възточно.
От Гюрджистан ли му е дар —
робиня тъмноока?
В очите й гори пожар
и свети страст дълбока.
В уста й розови блещят
низ маргари чудесни,
с усмивката си те зовят
целувките небесни.
Лице й диша страст и лен,
и райски пожеланья,
въздуха цял е напоен
с любов, благоуханья.
Коса блестяща, кат венец,
е свита на чело й,
покривка тънка, кат димец,
издава ни тело й
и негов прелестний размер,
и кожа бяла, гладка,
и шия снежна, кат мермер,
и като захар сладка.