ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Иван Вазов и Зихра – история за една невъзможна любов

Иван Вазов и Зихра – история за една невъзможна любов

Казват, че дори най-влюбчивите хора в крайна сметка попадат на клопката на любовта, в която имат очи само за един човек. Тогава сякаш влизат в ход редица незабележими пружинки, които набират инерция и работата постепенно върви към една безнадеждна любов.

Подобна е и историята на Иван Вазов и романтичния му идеал Зихра. Всичко започва когато поетът се отзовава на работа като юрист в Берковица. От историята помним, че тази му кариера не се слави с особен успех заради една спорна издадена от него присъда – над зло куче, която по-късно Алеко Константинов подлага на критика.


Сезон, отвори се!
ОТ ГРАДА
26 май 2022 | Общество

Сезон, отвори се!

Летният туристически сезон ще бъде официално открит на 11 юни в курортен комплекс „Златни пясъци“. Министърът...

Престоят му в Берковица обаче е истинско вдъхновение за Вазов. Животът му прозира от щастие, защото започва да гледа на света през очите на влюбения. Един норвежки автор беше писал, че любовта е пъклена музика, която кара сърцата дори на старите да танцуват. А това важи с особена сила за поетите, които издигат на пиедестал своите музи.

Силните чувства на Вазов са към вдовицата на турския бей Зихра. Тя остава сама след нещастен случай, в който мъжът й се удавя в реката, когато бил много пиян. Известно е, че след смъртта му неин покровител става руски офицер, който я покръства и тя сменя името си на Параскева, която наричат Пеша. Когато се запознава с нея, любовта на писателя пламва  от пръв поглед.

Зихра също не остава безразлична към българския писател. В решителния момент,  когато трябва да напусне града с руския офицер, тя избира да остане с любимия на сърцето си - Вазов. Зихра се превръща в голяма опора за поета, като му вдъхва увереност и нови сили да продължи своето дело. Това обаче не продължава дълго. Чувствата на Зихра се оказват по-нетрайни от тези на Вазов и любовта й отлита безвъзвратно.

Има още...

Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.