Любов и други бедствия

И нека силата бъде с... него

Преди около две години заминах за Лондон от любов. Беше силна, спонтанна и (така мислех тогава) истинска. На втория ден той ме заряза сама, в непознат за мен квартал да се правя на туристка, защото му се ходеше на фитнес (?!)...

И нека силата бъде с... него

Когато жена каже на мъж: „Благодарение на теб станах по-силна“, това изобщо не е комплимент, нито благодарност. Това е упрек, примесен с немалка доза разочарование. Защото, помислете, кога мъжете ни правят по-силни? Когато ни наранят, когато намерим сили да продължим без тях, когато спрат да са ни нужни.

Една обвързана жена има нужда от точно толкова сила, колкото да може да носи на ръце малкото си дете, да бъде фактор за мъжа си и да се справя с нелеката задача да е работеща майка. Това й е напълно достатъчно. Останалото е вид мазохизъм, на който сами се подлагаме, защото някак си ни звучи обидно, като ни кажат: „Спри да се държиш като глезла!“

Преди около две години заминах за Лондон от любов. Беше силна, спонтанна и (така мислех тогава) истинска. На втория ден той ме заряза сама, в непознат за мен квартал да се правя на туристка, защото му се ходеше на фитнес (?!). “Ти си оправна, ще се оправиш сама за два часа.“ Че съм оправна – така е, и се оправих, но престоят ми беше за четири дни и аз бях там единствено за да съм с него.[[quote:0]]В деня на заминаването ми пред него изникна спешна, неотложна, адски важна задача и той ме остави да се „спасявам“ сама в лондонската транспортна мрежа. Е, спасих се. И от него се спасих, но това, че тествах способностите си да се ориентирам в непозната среда, не ме направи нито по-щастлива, нито по-влюбена. След време го попитах кому беше нужна тази демонстрация на мъжка независимост, а той ми отговори, че било важно да ме научи да съм самостоятелна. Повече не пожелах да го видя – очевидно бях научила урока си.

Мога да дам още много примери, далеч по-болезнени или абсурдни, и всеки път може да бъде намерено оправдание за мъжкото поведение. Разбира се, „когато няма желание, има оправдание“.

Една от моите истини за любовта е, че слабите мъже говорят, а силните действат. Няма никакво значение колко пъти на ден той ти казва, че те обича, че си красива, единствена и неповторима, ако бяга от отговорност, ако не уважава чувствата ти, ако не е до теб в момент на трудност, ако не може да приеме слабостите ти. Тогава по-добре му благодари за житейските уроци и си тръгни. В такава връзка няма любов. Може да има всичко друго – нужда, партньорство, необходимост или взаимна изгода, но не и любов. Влюбеният мъж се грижи – без много приказки, без да ти го натрапва. Той обича да закриля, да пази – това е в кръвта му. Любовта на силния мъж е тиха, но се усеща.[[quote:1]]Живеем във времена, които изискват от нас да сме „мъжки момичета“. Мога сама да боядисам, фугирам, силиконирам къщата си, да сглобя мебелите си от ИКЕА, а в железарските магазини съм по-наясно с размерите на дюбелите и винтовете от много мъже, но истината е, че никога не съм го искала, нито този факт ме кара да се гордея със себе си. Просто ми се налага.

Мъжете, които ни правят силни, ни превръщат в чудовища. Една независима и самоуверена жена, която няма нужда от нежност, ласка, помощ и опора, е нещо наистина страшно. Това е като опиат, от който губиш връзка със същността си, променяш поведението си, дори походката си, и всичката красота и женственост изчезват.[[more]]Далеч съм от мисълта да се вкопчим в нечий силен мъжки гръб и да мяукаме като котета – това би значело да спрем да сме личности, но няма нищо плашещо да сме слаби и раними на моменти. Няма нищо срамно да имаме нужда от помощ понякога.

О, да и ПМС не е кой знае колко драматичен – мъжете са наясно с женската физиология. Силните ще останат до нас. Слабите – нека си вървят.