Любов и други бедствия

Емма и Ела

От вас, читателите

Емма и Ела

В едно слънчево, но измръзнало януарско утро роднините получиха луксозна покана. Вътре бе написано: "Емма и Ела ви канят на семейно тържество на 14 февруари 2017 г. от 18 ч. в ресторант "Тук и там"."

Телефоните зазвъняха, дори и тези, чийто глас не беше чуван от Нова година… Радостни роднини си разменяха усмивки и информация за получената красива картичка. Оставаше лекото смущение, че не се сещат за повода двете братовчедки да ги поканят…

Емма и Ела бяха елегантни създания. Артистични. Слънчеви. Братовчедки. Емма беше с къса огнена коса. Ела - с дълги къдрави коси. Непокорни. Донякъде непознати и неприети от роднинството…

Емма беше омъжена с едно дете. Ела имаше две деца от връзка в студентските години… Никое дете не беше родено през февруари. И сватбата на Емма не беше през февруари. Това "пресметнаха" всички. Тогава на какво тържество бяха поканени? Припомняйки си тези факти, роднините леко се озадачиха... [[quote:0]] Никой не беше виждал Емма и Ела скоро. Те бяха артистични натури, които се събираха с много тесен кръг приятели в далечни и тъмни столични клубове…

По-надолу в картичката стоеше уточнението: "Облекло - официално (по възможност :))".

Леката изненада премина в странна възбуда, смесена с недоумение. Телефон за връзка не бе оставен.

След двудневно размишление чичо Петър тържествено обяви: "Общ бизнес, става дума вероятно за общ бизнес, в който бихме могли да инвестираме… Да подкрепим бъдещето им, децата. Затова тържеството е семейно. Канят всякакви досадни лели и баби… Но мъжете в този род са класни и интелигентни, затова ще подкрепим момичетата, каквото и да правят... Дори да са семейство от две жени и три деца…". [[quote:1]] Общ бизнес, в който ни канят да инвестираме - подеха две-три досадни лели. Те не харесваха Ела и Емма, твърде свободолюбиви бяха, с пламнали коси и очи... Не разбираха с какво се занимават, не знаеха дори къде живеят. Но вашите лели знаят ли?

Изглеждаха някак неземни. И изведнъж - покана. Луксозна. Изискана. Кратка. Място, час, официално облекло... Какво, по дяволите, щяха да празнуват? И какво да бъде официалното облекло - черна рокля, ток, аристократична шапка и перли? Лелите не спаха две нощи. А след обявлението на чичо Петър - още една…

Едни извадиха "стари, но златни" от гардероба. Други се съветваха с децата си, без да приемат съветите им. Трети намериха повод за обиколка по магазините. Разочароваща, разбира се… Придружена от кафе и тортички. Ей тук вече бяха удовлетворени. Но поканата ги изпълваше… с радост и недоумение. Те бяха лели, а не откривателки. И този Пешо с неговите… теории. За Големия взрив.


Някой намери телефона на Ела. Разпространи информацията мълниеносно… Момичетата откриват фотографско студио "Ела и Емма" в близост до ресторанта. Искат да рекламират дейността си, като направят подарък портретна фотография на всички поканени, снимки, които ще бъдат изложени в студиото и за два дни в ресторанта.

Сега вече всички започнаха да се стягат за модели - лелите отидоха да си правят прическа и маникюр. Чичо Петър извади един красив часовник с антикварна стойност, с който да се фотографира. [[quote:2]] Посрещнаха ги децата на Ела и Емма, облечени като Пипи Дългото чорапче, Питър Пан и Мечо Пух. Прекрасни, чаровни, усмихнати. Самите момичета изглеждаха също приказно. Огнената къса косица на Емма грееше заедно със сините й очи. Изглеждаше като момиченце в късата си синя рокличка. Ела беше магьосница с къдрици и тъмни дълбоки очи.

В средата на "Тук и там" беше оформено фотографското студио. Имаше разхвърляни шапки, костюми, мустаци, бради, плюшени играчки. Всеки можеше да избере тема на своята фотосесия, както и аксесоари. Всички започнаха трескав брейнсторминг. Усмихнати, децата разнасяха части от "инвентара"... Какво весело събиране! Роднините бяха очаровани. Опитаха се да си дадат отговор защо не бяха поддържали топла връзка с приказните братовчедки. Сигурно защото имаха своя живот и гледна точка и не търсеха помощ от никого.

Какви красиви жени, мислеше чичо Петър. По-красиви от холивудските актриси. Пълнокръвни. Естествени. Артистични. С богата душевност, с широки усмивки. Фирмата им се наричаше "АртистЕЛМА". Ела, Емма, артистичност.

Всеки получи красиво пакетче с визитка, сурово какаово зърно и шоколадова картичка с надпис: "Направи своята торта "Гараш", шоколадов трюфел или фонтан от шоколад. Трябва ти само зрънце вдъхновение. АртистЕЛМА."

За по-хубаво парти не бяха и мечтали. Леля Дани нарече дечицата "малки приказки", а момичетата - прекрасници и магьосници. Красиво, човешко, усмихнато и по детски цветно. Такова беше откриването на "АртистЕЛМА". [[more]] Снимките бяха истински фурор. Лелите се развихриха с аристократични шапки, пера и обувки. Дечицата, гримирани като приказни герои, шареха сред фотосесията, разнасяйки плюшени играчки и всякакъв декор. Направиха галерии "Приказни герои", "Исторически личности", "Портрети". От тях щеше да излезе Семейно дърво за всички роднини. Чичо Петър доволно отхапваше брускета със синьо сирене. Никога не бе харесвал този модерен празник - Свети Валентин, смяташе го не просто за католически, а за празник на търговията и розовия кич. Ужасяваше се от вида на улиците - набодени на клечка сърца, пеещи боклуци, влюбени дечица... Но сега сърцето му бе пълно и ликуваше. Само едно го озадачаваше в иначе приказното събиране - липсваха млади мъже.

Чашите хубаво вино замъглиха тази мисъл временно. Топлина и щастие се разливаха из телата на гостите. Въпросът обаче си витаеше във въздуха…

Автор: Елена Василева