ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Аз не съм от тези жени

Аз не съм от тези жени

Снимка: Pexels

Да, но се върна две седмици по-късно. На същото мястото, в същия ден и с онази пленителна усмивка, която да ме отведе там, откъдето с едни ярко червени обувки си тръгнах предния път. Пак ги носех, а не го правех винаги. Но всеки път те ме отвеждаха към него. Онзи, на когото дори не исках да зная името. Знаех го, разбира се. Но не исках да помня. От морето беше, от солта и текилата, от виното, от луната, от звездите. От него. Така си казвах и после отивах на работа. Сякаш нищо не се беше случвало. Казвах си, че всичко, което се е случило на морето, си остава там, на морето, като току-що измит от вълната пясък.

Усмивките обаче не отмиват спомени. Напротив, създават нови. Дори и когато си на цял живот разстояние от морето.


Сезон, отвори се!
ОТ ГРАДА
26 май 2022 | Общество

Сезон, отвори се!

Летният туристически сезон ще бъде официално открит на 11 юни в курортен комплекс „Златни пясъци“. Министърът...

Не си в хотел, у дома си. „Идваш ли“, изписваше екрана на телефона ми. Отново. В 6 сутринта. Докато аз се приготвях за поредния си снимачен ден и държах в ръцете си чаша горещо кафе. Знаех, че не мога да отида. Но дали исках. Отказах веднъж там, на морето, можех ли пак. Можех ли пак да кажа не на онази усмивка, която усещах дори и през екрана на телефона си. Можех ли?

Аз съм жената, която не хващат за ръка. Аз съм жената, на която не казват „обичам те“, даже и „желая те“ често липсва. Желанието е даденост. Аз съм жената, която задава тази даденост. За час, за два, за нощ. Цяла нощ? Не, аз съм жената, която няма нощ. Аз съм жената, която има сутрини. Празни. Самотни. Безпаметни. „Идваш ли“. Сякаш трябваше да отговоря, да бъда там. Там, където съм била. В чужд град, в моя град, с този мъж. Желана. Но само в 6 сутринта.

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...