Магда Шнайдер е бясна, а Роми бързо изпада в немилост в родината си. В Париж обаче киноиндустрията също не я очаква с отворени обятия, защото френският й е твърде лош. Единствените прегръдки и обожание, което момичето е свикнало да получава, в този момент може да й даде само Ален. За всички те са най-красивата двойка. Сякаш няма по-подходящо място да приютят своята любов от Париж. Но зад затворените врати на дома им се крият нервни пристъпи, сълзи, изневери и изтощителни разговори. През това време вторият й баща инициира техния годеж във вилата им в Лугано, където Роми пристига сама. Мисли си, че Ален няма да дойде и от самото начало за нея това просто е един фарс. Делон, „ужасното хлапе“, обаче е добър актьор и не само се появява, но и се включва във този фарс, като носи и фалшив пръстен със себе си.

Пресата е предупредена и готова да запечата това дългоочаквано събитие, тази история, която никога няма да получи своя щастлив финал. Защото още тогава, в красивата швейцарска вила, младите актьори вече усещат пропастта, която ги дели. „Между мен и Ален се простираше цял един свят.“ Дори представлението „Жалко, че е курва“, в което играят заедно на театралната сцена, не успява да закрепи връзката, която вече се е пропукала. И докато Роми едва се бори за някоя и друга роля, Ален вече е станал любимец и на режисьорите, и на публиката.

Киното, което ги събира, след това ще ги раздели – нещо, добре дошло и за двамата. Тя заминава за Холивуд, той за Мексико. Ако трябва да вярваме на немските медии, връзката им продължава точно четири години, осем месеца и 24 дни. Около раздялата им се раждат много легенди, но най-правдоподобната е, че Ален й оставя червен букет с рози (като тези на първата им среща) и бележка от няколко реда, която Роми намира, когато се връща от Америка в Париж – „Аз съм с Натали в Мексико. Всичко хубаво. Ален.“ Въпреки това по-късно той й пише дълго писмо, в което заявява:

„Връщам ти свободата, като ти оставям сърцето си.“ Роми е съсипана, но никога няма да каже нищо лошо за него.

Пет години след раздялата им именно Ален настоява да си партнира с нея във филма „Басейнът“, събитие както за медиите и публиката, така и за тях двамата. Когато през 1968-а Ален отново я чака на летището, този път в Нища, журналистите са притихнали в очакване. Още повече че той току-що е подал молба за развод с Натали. Но дори и любовта да е присъствала на снимачната площадка в онази красива вила в Сен Тропе, където Роми и Ален се наслаждават на слънцето, водата и прожекторите, отново насочени към тях, след финалния кадър те поемат в различни посоки.

И въпреки двата си брака и няколко известни любовника, през 1977 година актрисата пише в дневника си: „Най-важният мъж в живота ми беше и остава Ален Делон.“ А когато малко след това Роми умира, съсипана от загубата на сина си, Ален отново й пише писмо: „Тук съм, до теб. Носиш дълга черна туника. Има толкова цветя, но не гледам тях. Сбогувам се с теб, най-дългото сбогуване, моя puppelé. Така те наричах. Означава „малка кукла“ на немски. Не гледам цветята, а лицето ти и мисля, че си красива. Никога не си била толкова хубава. Обичам те. Обичам те, моя puppelé.“ Любов ли? Да, любов като никоя друга.

Джейн Бъркин и Серж Генсбур: Бохемска рапсодия