„Долу на ескалатора стоеше един прекалено красив, прекалено фризиран, прекалено млад мъж, нагласен като джентълмен, с вратовръзка, колосана яка и съвършено моден костюм. Ален Делон. Червените рози в ръката му също бяха прекалено червени. Всичко това ми изглеждаше безвкусно, а самото момче – безинтересно“, спомня си по-късно всяка подробност Роми Шнайдер. Тогава тя е само на 20 години, но вече е истинска звезда в Австрия и Германия. Няма търпение да усети магията на Париж, едва успяла да се измъкне от корсета на императрица Сиси и от обсебващата я и властна майка Магда Шнайдер, готова да се впусне в поредното филмово предизвикателство – „Кристин“. Именно в него ще трябва да си партнира с новото откритие във френското кино – 23-годишния изключително харизматичен Ален Делон. И ако за ролята си тя получава 75 милиона франка, то хонорарът на младия бохем е само 300 хиляди.

Но именно там, на летище „Орли“, когато слиза от самолета и вижда тези пленителни сини очи, Роми си спомня как на 13-годишна възраст пише в дневника си: „Ще живея в Париж, ще бъда известна и ще бъда обичана от красиво момче.“ Но не, това не е любов от пръв поглед или поне и двамата никога не си го признават. „Някакво надуто, глупаво, сладко момиче от Виена, пълна скука“, си мисли в това време онова младо момче, което вече е осъзнало, че киното тепърва отваря вратите си за него. Той не говори английски, тя не говори френски. Той не спира да се носи из Париж с безгрижно развята коса, карайки малък кабриолет, а тя нервно понася поредното му закъснение на снимачната площадка. Нещо немислимо за немскоговореща актриса от добро семейство. Двамата не спират да се карат, скандалите отекват между прожектори, камери и костюми. В същото време в момента, в който Ален си тръгне, красивата австрийка изпада в паника.

Първи Жан-Клод Бриали, който също участва във филма, усеща, че зад тази неприязън може би се крие любов и решава да влезе в ролята на Купидон. И толкова добре му се получава и тази роля, че след края на снимките, двамата не се пускат повече. Далеч от майка си, Роми най-после може да изживее младостта си и няма по-подходящ водач из бохемския живот на Париж от младия Делон, който й отваря вратите на нощните клубове. Състезания с коли край Сена, купони до сутринта...

Роми сякаш тепърва започва да живее. Да обича също.

И когато след края на снимките на „Кристин“ трябва да се върне обратно във Виена, осъзнава, че не може да се върне в онзи предначертан от родителите й живот. Затова просто си купува еднопосочен билет за Париж. „Кацнах и позвъних на Ален от летище „Орли“. Когато оставих телефонната слушалка, проумях какво е станало с мен. Един филм беше свършил, просто един филм. Аз бях свободна. Бях избягала. Завинаги бях скъсала въжето, което досега ме държеше завързана за бащиния ми дом“, спомня си тя.

Има още...