Не искам да правя обобщения от типа “всеки”, но подозирам, че наистина поне повечето от нас имат свой кошмар, най-голям страх, черна дупка, в ужаса на чиято всепоглъщаща празнота се притесняваме, че ще бъдем всмукани.
Моят, за който от ранни години виждам симптоми подобно на героя от “Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)” на Джером К. Джером, е с името алцхаймер. Всеки път, когато не мога на момента да кажа или напиша нещо, когато просто нечие название не ми идва в ума, когато нямам спомен къде съм поставила някой предмет, когато се съмнявам дали съм извършила някое действие, когато ми хрумне познат цитат, чийто автор или произведение не отгатвам - всичко това и други подобни винаги са ме хвърляли в паника, която макар и да не разплисква бурни вълни на повърхността, трещи и ме залива с вледеняващ и вцепеняващ душата ми ужас. Умът ми прави подобни на уплашен плувец движения в опит да се добере до остров или суша на отговор. Тогава въздъхвам и отдавам всичко на умората, на стреса, когато бях малка или млада – тогава наричаха това разсеяност. Знам, че тази болест обикновено се свързва със старостта или поне с нейното начало, но уви, вече има регистрирани случаи в ранна възраст, каквито вероятно е имало и в миналото, но просто заради склонността ни да мислим с клишета не са били анализирани правилно симптомите...[[more]]За първи път болестта описва през 1906 година психиатърът и невропатолог Алоис Алцхаймер. Първите прояви и симптоми обикновено се приемат като типични за възрастните хора безпокойства, или ако става дума за хора в зряла възраст – със стрес. В този ранен етап хората трудно помнят скорошни случки, нямат спомени от близките дни. Симптоми като объркване, раздразнимост, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайната памет се появяват с напредването на болестта. Човек се затваря в себе си, сетивата му отслабват, изчезват и други телесни функции и в крайна сметка настъпва леталният край.
Болестта е нелечимо, дегенеративно заболяване. Най-разпространената форма е деменцията, която според прогнозите през 2050 г. ще достигне до 1 на 85 души в света. При съмнения за алцхаймер диагнозата се потвърждава с оценка на поведението, когнитивни тестове и мозъчен скенер. В главният мозък се откриват сенилни плаки и неврофибриларни възли.
Причините за възникването на алцхаймер не са достатъчно и добре изяснени; прието е да се смята, че заболяването е спорадично въпреки съществуващите семейни форми с автозомно доминантна наследственост. Използваните лечения дават ограничени резултати, които не спират и не забавят напредъка на болестта.
Предположенията за това, че умствената активност, балансираната диета и физическите упражнения предотвратяват възникването на болестта, нямат адекватно потвърждение. Фактът, че забележителен ум като Тери Прачет е болен, по-скоро отхвърля тази хипотеза.
В развитите страни болестта е едно от заболяванията, създаващи най-високи разходи в обществото; при състоянието на нашето здравеопазването болните и грижата за тях е на принципа на Остап Бендер – делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се...
Най-тъжното и страшното при тази болест е, че засегнатите не осъзнават случващото се с тях, а на близките им е трудно да повярват...
