Лица

Захари Карабашлиев: Щастието е голямо изпитание

Захари Карабашлиев: Щастието е голямо изпитание

Снимка: Добрин Кашавелов
В текста: От премиерата Creative Visual Solutions и Младежки театър "Николай Бинев"

 

Отминаващата година със сигурност беше щедра към Захари Карабашлиев. За романа си „Хавра“ той бе удостоен с две от най-престижните награди на родната литературна сцена – Националната литературна награда за български роман на годината на Фонд „13 века България“ и Наградата „Христо Г. Данов“.

Всъщност и Захари беше щедър през годината - най-вече към читателите си. През лятото излезе сборникът му с разкази и есета “Не толкова кратка история на самолета”, а сега преди Коледа - повестта “Жажда“ с акварелни илюстрации на Дамян Дамянов. Заинтригувани сме каква е неговата равносметка за годината и каква жажда го мъчи…

Започвам с един въпрос от 8-годишната ми дъщеря – Ема - колко вода изпи, докато напишеш „Жажда“?

Много. Но жаждата си не утолих, докато не написах тази книга.

Как два таланта – твоят и на Дамян Дамянов съжителстват в един проект – дали е сблъсък, който поражда красота или спокойно преливане на нюансите?

Сблъсък не е. Но не е и спокойствие. С Дамян никога не е спокойно. Затова е и интересно да се работи с него. Напрежението е енергия.

Коя човешка жажда е най-неутолима?

Най-неутолимата е навярно най-първичната жажда — за вода. Веднага след нея е жаждата за човешко общуване.

А коя е най-разрушителна?

За власт.

Разкажи ми за Спас Карафезов – той е вдъхновение за тази книга, но и вдъхновение за много други хора.

Спас Карафезов дойде в живота ми първо с един телефонен разговор в редакцията на “Сиела”. Звучеше бодър и оптимистичен. По-късно разбрах, че е сляп, че е на възраст и т.н… Когато се запознахме и на живо видях един ококорен, любопитен младеж в тялото на 82 годишен, незрящ старец. Започнахме да общуваме, научих много за живота му и бях вдъхновен и окрилен.

Героят ти Даниел е в „тялото си и едновременно с това не е“. Не се ли чувстваме всички понякога така в собствения си живот?

Има моменти, в които много ясно разбираш, че ти не си своето собствено тяло. Нито своите собствени мисли. Нито своите собствени чувства. Какво си ти? Кой е този, който се самонаблюдава?

Даниел стига до прозрението, че понякога именно ощетените от съдбата стават по-добри хора. Лишенията и изпитанията ли пораждат емпатия у нас? Това означава ли, че щастието ни прави егоисти?

Щастието - когато е силно - изпълва. Това не би трябвало да ни прави егоисти, но когато един човек е “изпълнен”, той сякаш няма място в сърцето си за друг, той е постигнал “изпълване”, благодат, нирвана. Затова и щастието е голямо изпитание. Много е лесно да си състрадателен, когато самият ти си нещастен. Но да изпитваш състрадание, когато си щастлив и изпълнен, е изпитание. Трябва дълго да си страдал, за да оцениш напълно какво е щастие и да не загубиш връзка с реалността.

В книгата пишеш, че понякога най-важните за нас хора остават невидими за нас. Изпитание или присъда е това?

И това е изпитание. Да “видиш” най-важното, да оцениш най-ценното, да разбереш… Няма по-важно от това да “видиш” човека, с който ще прекараш живота си. Да го видиш и приемеш с цялата му сложност и кусури — такъв какъвто е… Което не значи, че той ще остане завинаги такъв, какъвто си го видял първия път — всеки има право да се развива и да търси по-добрата версия на самия себе си.

Твоята книжна равносметка в края на годината? А емоционалната?

Моята книжна равносметка? За издателство “Сиела” това беше изключително силна година! Излязоха невероятни книги - и от български автори и от чужди. Работата с колегите е отговорност и удоволствие, носи професионално удовлетворение. Иначе в началото на лятото излезе сборникът ми с разкази и есета “Не толкова кратка история на самолета”, а в началото на зимата повестта “Жажда”. Читателите виждат различни страни на Захари Карабашлиев.

Другата ми равносметка — беше една емоционално интензивна година. С всекидневни радости, пътувания в чужбина, много споделена любов, грижи и щастие около малката дъщеря, никакво свободно време, липса на концентрация, трудно задържане на фокус, нерви… Изключително пълна година. Дай боже още такива!