В Деня на жената често си говорим за силата. За силата на духа и на волята. Днес ви срещаме с едно момиче, което съчетава в себе си деликатност, крехка външност, красота и същевременно хъс, любов към типично мъжки занимания и професия на оператор, която не е обичайна за жените. Тя е Тереза Генова и ще ни разкаже за своя свят и за женската сила, както я вижда самата тя.
Какво беше детството ти и за какво мечтаеше тогава?
Тереза: Бях едно щастливо, буйно момиченце с дълга руса коса. Моите батко и кака ме наричаха Царчето. Имах си царство и най-много мечтаех да имам кон. Обичам конете откакто се помня. Тогава нямаше значение дали имам кон, или самата аз съм кон. Еднакво желаех и двете неща.
Как избра професията на оператор?
Тереза: Тази професия избра първо моят брат, който е по-голям от мен. Той започна да снима и да учи. На мен ми беше много интересно и все обикалях около нещата, които прави. А той винаги ми обясняваше и учеше на тази специфика. После нашите му купиха полупрофесионална камера, която в онези години, говорим за 1995 г., беше "уау". И ме научи да снимам, разбира се, на основните неща. Самият той започна работа като оператор в телевизия. Аз бях все още ученичка, но твърдо се насочих към снимането и особено много мечтаех да работя в новинарски екип. И така започна моят професионален път с камерата. Вече 15 години работя.
Как се чувстваш сред мъже в работата? Как гледат те на теб и трудно ли се печели уважение?
Тереза: В началото беше доста трудно. Техниката в телевизия е по-специфична, професионална, както и самата работа, разликата в нещата, които се снимат – новини, предавания, студио, и не беше никак лесно, както и с тежестта на тази техника. Повечето колеги са мъже. Естеството на работа е физическото усилие, да можеш да работиш с тежките камери и стативи. Останах на това телевизионно ниво, не израснах професионално, но съм щастлива, че го мога, имам и обичам работата си, колегите, с които работя, динамиката на терен, когато правиш репортажи навън.
Това е завладяващо и пристрастяващо. Остава в теб и не можеш да спреш.
Колегите мъже ме приемат и уважават, не правят разлика между мен и тях. В самото начало обаче имаше усилия от моя страна да успея да се задържа на нивото.
Има още...
Караш голяма кола. Откъде дойде любовта към тези машини?
Тереза: Карам джип, но не е голям. Голям е спрямо мен. Обичам машините от дете. Моят баща караше камион, сега, след пенсия, е автоинструктор. Израснах с камиони и коли, няма начин просто да съм друга. Това е в кръвта ми.
Обичаш ли високите скорости? Какво усещането такава деликатна жена като теб да се вози на толкова мощна кола?
Тереза: Не обичам високи скорости. Обичам тежка машина, която здраво стъпва на пътя или извън него.
Имаш ли интересни случки зад волана? Когато те спре полицай, има ли изненада в очите му, че ти си зад волана?
Тереза: Спирали са ме полицаи. Виждат ме и започват да се извиняват, без дори да поискат документите ми за проверка. Доста е сладко и смешничко.
Караш и мотор. Повечето дами като че ли изпитват респект или страх от тези машини.
Тереза: Имах мотор, който продадох. С него нямахме много общи преживявания.
Какво правиш в свободното си време? Кое те зарежда? И кога имаш време за малката си дъщеря?
Тереза: В свободното си време съм зад волана, задължително някъде на разходка с моята малка дъщеря, моето куче и моята майка. Една от първите думички на детето ми е "джипа".
Каква е женската сила, в какво се изразява и в какво сме по-добри от мъжете?
Тереза: Силата във всяка една жена е наистина вдъхновяваща и може да се прояви изключително буреносно. Не смятам, че в това отношение съм различна от другите жени, но смятам за себе си, че влечението ми към по-нетипични за жените хобитата, професия и друго е белег на силен характер и развито чувство на съхранение на личното ми достойнство. Аз винаги избирам трудния път. И зад волана винаги кръшвам встрани от асфалта, когато има някое интересно и непознато черно пътче.
От мъжете сме по-добри само в едно – предназначението ни да даваме живот.
За какво мечтаеш?
Тереза: Мечтая за здраве и нестихващо желание за емоции и преживявания. Нека винаги имаме хъс да бъдем дейни и да не забравяме, че имаме право да се наградим с нещо, което обичаме да правим. Да не забравяме, че освен задълженията имаме и себе си.
Историята на Диана Трухильо или как се става директор в NASA
