ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Учителят Антон Чолаков: Изпитите тази година трябва да бъдат отменени

Учителят Антон Чолаков: Изпитите тази година трябва да бъдат отменени

Снимка: личен архив

За остарялата система на оценяване, за скучните учебници, за загубеното доверие между учители и родители и за крайната цел на образованието разговаряме днес, в първия ден след пролетната ваканция, с учителя по история в прогимназиален курс Антон Чолаков.

Антон Чолаков е завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и "История" в СУ "Св. Климент Охридски". Преди 5 години решава да стане учител и се записва в програмата "Заедно в час". От 2019 г. е част от екипа на ЧСУ Увекинд, където преподава история от 5-ти до 7-ми клас. Баща на 2-годишен малчуган.

Как сте след пролетната ваканция?

Антон Чолаков: Натрупа се доста умора у децата и у нас, учителите, както и у родителите със сигурност. Смятам, че тази ваканция ни даде възможност да си починем и да се заредим с положителни емоции, доколкото е възможно.

Вашето училище от самото начало беше добре подготвено за дистанционната форма на образование. Когато обаче то продължи толкова много, се забелязаха много проблеми с този вид обучение. Кои са най-големите според Вас?

Антон Чолаков: Наистина бяхме готови за дистанционната форма на обучение, тъй като голяма част от материалите, които използваме са дигитализирани, благодарение на колегите, които от 2014 г. налагат използването на Google платформата за обучение.

Проблеми има, но най-големия от тях е, че учениците не общуват на живо помежду си, както и с нас. Децата все повече се затварят в себе си, което води и до липса на мотивация.

Много родители се оплакват от именно от липса на мотивация у децата, особено сред тези от прогимназиалния курс. Какви са Вашите впечатления и как се опитвате да решите този въпрос? Как задържате вниманието им в часовете?

Антон Чолаков: При някои ученици наистина се случва, но има и деца, на които дистанционното обучение се отрази добре на академичните им успехи, поне в началото. При петокласниците сякаш нещата преминават малко по-леко. Липсата на мотивация се наблюдава по масово при по-големите ученици, които са подложени на по-голям стрес с т.нар. “матури” след седми клас.

Опитвам се да се шегувам с тях. Понякога си разказваме исторически вицове. Стремя се да давам на учениците разнообразни задачи, в които да използват и технологии (снимане на видеа например), които да задържат вниманието им. Опитвам се да ги направя активния участник в часовете, защото иначе говоря на група анимационни герои, които ме гледат от монитора.

Мнозина упрекваха учителите, че масово не искат да се ваксинират, сега родителите упрекват учителите, че не задържат вниманието на децата, че препускат през материала, че не проявяват разбиране към ситуацията. Забелязвате ли липса на разбиране от страна на родителите и мислите ли, че това нарушено доверие между двете страни ще се възстанови?

Антон Чолаков: Ние успяваме до голяма степен да оправдаем доверието на родителите. Така наречения материал не е самоцел, поне за мен, а и за моите ученици също. Липсата на доверие между двете страни не се случи с пандемията, а го имаше и преди това. Важно е всички да разберат, че се стремим към едно и също нещо – и родители и учители – доброто на децата ни. Надявам се доверието да се създаде отново и ние поне работим постоянно за това.

Покрай дистанционното обучение за родителите лъснаха и доста проблеми на българската образователна система – претрупана програма, неразбираеми учебници, остаряла система на преподаване... Кои са най-належащите за решаване според Вас?

Антон Чолаков: Това, на което съм свидетел (не само в "Увекинд"), е, че учителите се стремят да променят методите си на преподаване, включвайки т.нар. иновации. Просто използваме интереса на децата. Програмата до голяма степен е претрупана – много часове за нови знания и малко за упражнения, но реално на финала на който и да било етап в образованието, МОН не измерва уменията на учениците, а техните знания, и оттук идва проблемът с остарялата система.

Когато отидем на интервю за работа, поне мен никога не са ме питали дали знам кога пада Константинопол под османска власт.

Питат други неща – как комуникирате с хората, какво може да ви ядоса, ако попаднете в дадена ситуация, какво решение ще вземете – все умения, които не са част от програмата и целите на МОН. Това според мен трябва да се промени и точно това ни отличава в "Увекинд".

Що се отнася до учебниците – чел съм ги, но не ги използвам, защото са ми скучни, което директно ще се отрази и върху учениците ми. Аз не искам да намразят историята.

Кой е най-оптимистичният сценарий за излизане от тази криза според Вас? При условие, че децата имат пропуски, а се задават изпити в края на годината?

Антон Чолаков: Изпитите да бъдат отменени, поне тези след седми клас. Ако т.нар. “елитни гимназии” искат “елитни ученици”, да направят вътрешни изпити, както беше преди години, когато аз кандидатствах в гимназия.

В края на годината да се направи задълбочено финално оценяване и всеки учител, при анализа, ще разбере какво не достига. След това добър и стегнат план за следващата учебна година.

Какво ново научихте Вие самият, като учител, през последната една година?

Антон Чолаков: Много неща научих. Най-важното, мисля, е, че трябва да бъдем човеци с нашите деца (казвам го и като родител). Те са най-потърпевши от цялата ситуация, но пък могат да бъдат много разбрани – с малко човечност

 

Едно частно училище през очите на една майка

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...