Той е първият директор на първия Национален център за книгата в НДК. От 15 години Светлозар Желев се занимава с книгоиздаване, а от 35 години е... читател. Бил е строителен работник, барман, сервитьор, търговски пътник, продавач на книги на сергия, редактор и издател. Днес освен директор на Националния център за книгата, е и мениджър на онлайн книжарница, преподавател в Софийския университет, води предаването „Литературен гид“ по радио „Бинар“, поддържа едноименния блог за книги, главен редактор е на литературното списание „Гранта България“, основател на литературните клубове „Спирт енд Спирит“ и „Галактики“, и създател на Движението за бавно живеене и наслада от живота.
В какво се състои инициативата Център за книгата в НДК?
От една страна – да бъде изграден физически дом на книгата в НДК, надявам се до края на март това да се случи, а от друга страна – той да се превърне в генератор на идеи, проекти и възможности за подпомагане популяризирането, разпространението и реализирането на българската литература в България и чужбина. Първото нещо, което ще бъде направено, съвместно с всички творчески съюзи, книгоиздатели, академична общност, писатели и преводачи, е създаването на стратегия, програма за развитието на българската литература с всичко, което трябва да бъде направено, за да заеме тя полагащото й се място на световната литературна карта. Надявам се до края на януари да имаме този документ.
Какъв екип ще стои зад него?
Освен административния екип от самия НДК, към Националния център за книгата ще има консултативен и експертни съвети. Консултативният съвет вече работи; в него са Ани Илков, Алек Попов, Теодора Димова, Жаклин Вагенщайн, Манол Пейков, Милена Фучеджиева, Радослав Парушев, Александър Шпатов. Обмисляме да привлечем и хора с познания във финансите. Функцията му е първо да консолидираме предложенията и идеите, които идват от страна на всички заинтересувани организации, след това да определим какво би могло да се свърши конкретно от НДК, и какво да се опитаме да направим заедно с партньорства в България и международно участие, за да се случат най-много неща. Този съвет е мисловният център на Центъра.[[quote:0]]Експертните съвети ще се свикват, за да оценяват проектите, които ще кандидатстват за финансиране и подпомагане. В тях ще влизат специалисти в различни области, но не писатели или издатели, а хора от академичните среди, литератори, специалисти по финанси, реклама, пиар. Това е идеята ни.
Кое е най-важното, което трябва да се направи за литературата днес в България?
Ужасно много са нещата. Но на първо място е наистина да съберем в едно всички неща, които трябва да бъдат направени в краткосрочен и дългосрочен план, и веднага след това да задвижим процедурите по кандидатстване и партньорствата с всички възможни институции в страната и чужбина, които биха могли да помогнат по реализирането на целите, заложени в този документ. Трябва да започнем последователно и активно да работим за развитието и популяризирането на този план до 2021 г. Седемгодишен план е едно добро начало.
Кои са целите, които самият ти си поставяш за 2015 г.?
Това, което казах – изработването на стратегията, програмата, „Бялата книга на българската литература”, ако щете, както и да бъде наименуван този документ, и да започнем да работим по заложените в него цели. Като планувани неща – бих искал, съвместно с Министерството на културата, Фонд “Култура” и със Столична община да представим на Франкфуртския панаир на книгата през октомври възможностите, които тези институции дават за подпомагане превода и популяризирането на българската литература в чужбина. Разбира се, да реализираме поне една сесия за подпомагане на преводи на български автори в чужбина, както и поне няколко партньорства с вече съществуващи организации, посветени на тази кауза, каквато например са Фондация “Елизабет Костова”, Асоциация “Българска книга” и т. н. Ако направим това, аз ще съм щастлив.
Кои по твоя преценка бяха безпрецедентните феномени в литературата през 2014 Г.?
Номинациите на „Физика на тъгата” на Георги Господинов за двете най-престижни италиански литературни награди – „Стрега” и „Вон Рецори”. Изключителният престиж, който имат тези награди, медийното внимание, което им се обръща в целия свят, изключителната компания на писателите, номинирани за тях, е нещо, което поставя един български писател на световната литературна сцена. Най-голямото световно признание досега за български писател.
Европейската литературна награда на Милен Русков – важно събитие за контекста в България и изключителна възможност да се говори за българската литература в европейски измерения. Медийното отразяване, срещите в Брюксел, церемонията са едно събитие, което прави България част от литературния контекст на Европа.[[quote:1]]Получаването на най-престижната френска награда за поезия от българската поетеса Аксиния Михайлова за стихосбирката й „Небе за изгубване”. Много, много важно литературно събитие. Често казвам, че по качество и сила в българската литература най-силна е поезията, после идват разказите и чак тогава романите. Поредното доказателство за това.
Някои книги, които може и да сме пропуснали през годината, защото не са били в топ десет на най-продаваните, но си заслужава да прочетем?
Моите лични – „Вечерята” и „Вила с басейн” на Херман Кох, превърнал се в любим мой писател тази година, „Алекс” на Пиер Льометр и „Невидимият пазител” на Долорес Редондо – най-добрите трилъри според мен през тази година, заедно с българския „Усмивката на кучето” на Димана Трънкова, изключителни. Бих искал да разкажа за още много, но хайде само „Годината на дивия заек” на Арто Паасилина, и задължително „Гранта България, бр. 4: Без тема”. Уникално явление за българската сцена, най-добрата смес между българска и световна литература, най-големите литературни имена и абсолютни дебютанти. Задължително просто.
Издай ни някои от заглавията, които да не пропуснем през 2015 г.
Новите книги на Юнас Юнасон, Робърт Галбрейт (или Дж. К. Роулинг), Пиер Льометр, роман носител на „Гонкур”, две български писателки с дебютни романи – Катерина Хапсали и Велина Минкова – изключителни са, Ричард Фланаган – носител на „Букър”... и още много други. Следете блога ми "Литературен гид", ще ви държа в течение.
Неведнъж си казвал, че човек трябва всеки ден да отделя време на нещата, които обича. Кои са тези неща за теб?
Четене, разговори с приятели – по телефон, лично, през интернет, но задължително, и, разбира се, да мисля за някое пътуване. Това са трите неща, които ме зареждат и ме карат да мечтая и живея на пълни обороти. Моето разбиране за „бавно” живеене.
Ти си мениджър на онлайн книжарница, водещ на блога „Литературен гид“, главен редактор на списание „Гранта България“, основател на литературните клубове „Спирт енд Спирит“ и „Галактики“. Как се справяш с всичко това?
И преподавател в Софийския университет. С огромно посвещаване, опит, организация, добри приятели и колеги, споделяне и разбиране от страна на всички, с които правим нещата заедно. Защото има само едно-единствено нещо и това е общият път и общата цел, на която сме се посветили. Никой не може да се оправи с нищо сам. Дори писателят, преводачът, човекът на изкуството, който работи сам, има нужда от редактор, издател, галерист, публика, читател. Всичко е споделяне, емпатия и взаимопомощ.
Имало ли е някога момент, в който си мислел, че може да работиш в област, която не е свързана по никакъв начин с книги?
Имаше – когато напуснах издателство „Сиела“ преди две години. Започнахме един проект в областта на софтуерния бизнес с двама приятели. Те повярваха в мен, но се оказа, че аз не съм за това, не бях готов, не бях адекватен, не бях достатъчно амбициран и последователен, и го прекратихме. Благодаря им за това разбиране през тези първи месеци, когато наистина не знаех на кой свят съм и какво искам и мога да направя с живота си. Тогава осъзнах, че книгите са моят живот и не мога да избягам от тях, те са аз и аз съм те. Дишам, амбицирам се, мисля, осъзнавам, въодушевявам се, горя, влагам всичко от себе си, и най-важното – разбирам и успявам, само чрез и за тях.
От продавач на сергия до директор на Националния център за книгата в НДК – как се изминава този път?
С жена, която винаги е била до мен и ми е давала сигурността и спокойствието да преследвам мечтите си; благодаря й и наистина й дължа ужасно много.[[more]]С доверие от страна на много хора, с късмет, много труд, посвещаване, безсъние, мислене, нерви, умора, прегаряне, приятелства, врагове, завист, обиди, щастие, оценяване, гняв, радост, постижения, резултати, липса на логика, последователност, най-прекрасните колеги и смислени партньори, и, както често се шегувам, с два бели и един черен дроб, посветени на българската литература.
Какво загуби по пътя и какво успя да съхраниш?
Надявам се да съм съхранил усмивката си и възможността да бъда щастлив, а загубих младостта си, косата си и вярата, че всичко е възможно. Много неща не са възможни, но не пречи да се опитаме да ги направим.
Разкажи ни една приказка...
Всеки има своята приказка; моята и вашите продължават, докато сме готови да пътуваме и да се борим. Затворете очи и пишете. Не се притеснявайте, не се ограничавайте с реализъм – това е приказка, в нея може да се случи всичко. Весела Коледа и прекрасна Нова година на вас!
Още текстове на Бела можете да прочетете в блога й.
