Лица

Сара Рамирес: Да изиграя Че Диас беше освобождаващо

Изправих се пред собствените си ограничения, но вече не се страхувам от собственото ми аз

Сара Рамирес: Да изиграя Че Диас беше освобождаващо

Снимка: Sarah Shatz/CBS -Getty Images

Още като млада актриса в Ню Йорк Сара Рамирес мечтаела за роля в „Сексът и градът“. И днес това е факт. Появява се в продължението „Просто ей така“ на HBO Max с много вълнение и очаквания от себе си. Само че сега е на 46 и е напълно наясно със себе си какъв човек е. Затова първото, което казва е: "Аз не съм тя или той". Затова и говори за себе си като „те“ или „тях“. А това е трудно да се пресъздаде с "родовия" български език.

След години на работа и себеопознаване Рамирес попада в каста на „Просто ей така“: „Летя от щастие! Изпитвам толкова благодарност за изживяванията, които имах с всички“.

Рамирес е известен подкаст глас и стенд-ъп комик. Звездата "им" изгрява в „Анатомията на Грей“, където същността "им" на хомосексуална лекарка прави впечатление. И не е било трудно да се стигне до ролята на Че в "Просто ей така".

„Почувствах го много естествено, просто си паснах на мястото“, казва Рамирес.  „Че се появи по-късно като полово неутрално явление в живота ми, Че говори истината без извинение. Научих много как да управлявам силата, която ме е накарала да мълча твърде дълго“.

Пътят към разкриването е осеян с трудности, но има и радостни моменти.

„Трябваше да се отуча от толкова много неща и се изправих пред вътрешните си съпротиви. В обществото често се чувстваме длъжни да живеем в определени кутийки. Когато излязох от моята, видях себе си другояче, вече открих своите собствени възможности за промяна“, споделя Рамирес в откровено интервю за People

Рамирес отраства в Мазатлан, Мексико, но е заминава в Сан Диего, Калифорния, когато е на 7, за да живее при приятелско семейство след развода на родителите си. Това е бил труден период да се адаптира към новата среда – ново семейство, нова страна, нов език, нова култура.

„Дете съм на тъмнокож мексикански баща и бяла мексиканска майка с ирландско-американски корени. А има толкова много ксенофобия към мексиканците. Просто звучеше като: Родена съм в Мексико, това значи, че не съм бяла и това значи, че не съм от добрите“.

Осъзнаването, че е небинарна личност е проблем от ранна детска възраст, но не е имала думите, с които са се изразят чувствата.

„Чувството беше силно ограничаващо за начина, по който трябва да се изразявам, защото съм бебе, родено като момиче. Трябваше да нося косата си по определен начин, да се обличам по определен начин и тези правила бяха толкова стабилно установени, че никой не питаше как се чувства моето тяло по този начин“.

Рамирес спечели наградата „Тони“ през 2005 г. за ролята си на Бродуейския спектакъл Spamalot. И продължава с революционни роли като например на Кат Сандовал, политически съветник на Господа Държавен секретар – жена, идентифицираща се като „странна“.

Участва и в „Анатомията на Грей“ в ролята на д-р Кали Торес, най-дълго задържалия се ЛГТБ образ в историята на телевизията. Така д-р Торес става бисексуална във филма през 2009, а тогава Рамирес вече е наясно със себе си, но е била готова да го обяви публично.

Има още...


„Наистина се страхувах, че това ще навреди на кариерата ми, ако се заявя като бисексуална“, спомня си Рамирес. „Бях много наясно с бисексуалния антагонизъм, който съществува. Но аз наистина се гордея с това, което изложих пред света. Това определено нарушаваше един разказ – моят.“

След това започва работа с True Colors United, организация с нестопанска цел за борба с бездомността, особено за младежите от ЛГТБ.

„Успях да се справя с някакъв език, който ми помогна да се разбера. Беше толкова освобождаващо, най-накрая да познавам себе си и да разбера, че живея в по-променливо пространство.“

Да бъдеш небинарен, не означава да си женен за една прическа или начин на обличане. Това има повече общо с разбирането за това, че полът е в начина на мислене. Много пъти не се чувствам мъж или жена, друг път се чувствам и като двете и понякога не се чувствате като нито едното, нито другото“, казва Рамирес.

И продължава: "Свободата изисква да станем по-бдителни за живота си. За мен това беше поемане на отговорност за моята човечност. Вече не се страхувам. И най-накрая мога да бъда истинското си аз."