обичам да работя с нови и интересни хора, защото с тях идва и нова енергия. Това винаги ми е било специалитет.

Видеото?

Снимахме го на морето, до Маслен нос се разходихме, с красиви гледки и места. Тъй като песента е с любовна тематика, идеята му е да представи дневник на една връзка и по-скоро веселата и емоционална част от нея. Харесва ми, че има голям контраст. Самата песен не е толкова весела, а клипът е, и се получава контраст, защото емоциите са пъстра палитра. Не са само в единия или другия край.

Сега няма да правиш толкова голяма пауза в музиката, нали?

Не. Следващият проект ще е преди лятото, така че музика ще има. От Сантра.

Кои са ти любимите места из града?

Ох, много са. Изключително обичам София между другото. Аз съм родолюбец и големият ми спор с доста хора е, че България всъщност е много яко място. Опитват се целеустремено да ме убедят, че не е така, но не успяват.

Обожавам центъра на града през пролетта и лятото, а Копитото е страхотно място, защото София се вижда на длан.

Вечер къде се забавляваш?

Вече ми мина желанието за някакво безкрайно забавление, но и нямам ограничения в това къде да се забавлявам, нямам и любими места. Там съм, където са и близките хора, където са хубавите моменти. Един град реално не е нищо без душевността в него, спомените и хората, с които го споделяш. И сама обичам да си усещам града, но и хората, с които свързвам някакви емоции, са важна част от това усещане.

По-малко ли станаха ценните хора около теб?

Не бих казала, че са по-малко, може би някои са се сменили. Някои ги няма, но има други, нови. Научих се да не очаквам толкова много от хората и това ме направи доста по-щастлив човек. Добре е да осъзнаем, че никога нищо не е лично и това наистина е така. Освен нашето си преживяване. Но отношението на другите не е лично, колкото и трудно да се възприема това.

Кои са ти любимите места за шопинг? Ти винаги си се открояваля като едно от градските момичета с доста интересн стил.

Обичам vintage магазини във всичките им форми. Много интересни неща се намират. Но най-интересни неща се намират в провинцията - и като дрехи, и като аксесоари. Не робувам на марки, не че нямам маркови дрехи. Единственото нещо, на което съм робувала някога, е чантата ми Chanel. Важно ми е това, което виждам да ми харесва. В момента се опитвам да си сортирам дрехите така, че да са ми по-подредени, отколкото да са повече, което преди не беше цел.

Т.е. има промяна?

Не знам дали е промяна на личния ми стил, но е редно да я има. Физическият и емоционалният свят вървят ръка за ръка. Опитвам се да порасна, но с дрехите ми е много трудно – например да нося токчета. На днешните снимки имам едни такива, но пак са комбинирани по начин, който да е странен и който да е моя си.

Ето го и "Целият свят". На Сантра!