беше, че направих свой собствен бранд за козметика, който потръгна много добре. Хората са щастливи от продуктите. Изобщо много динамичен стана моя живот. Но ще има нови проекти – както музикални, така и телевизионни.

Как реши да правиш точно козметика?

Моят прапрадядо е бил фабрикант на козметика, революционер, както и обществен деятел. Той е светъл пример в моето семейство и винаги съм се отнасяла с възхищение към него, защото построява първото училище в Разлог с 200 хиляди златни лева, което са 300 милиона сегашни пари, и после го подарява на държавата. Той е пример, който ме движи към това да имам смисъл в живота си, да работя, да имам цели. Имаше едни рецепти в куп с негови писма, които е оставил в семейството ни, и те винаги са ме привличали, били са ми интересни. В един момент идеята се избистри в главата ми и си казах, че точно това трябва да направя – да продължа неговото дело. Ако живеехме в друга държава и при други обстоятелства, това все още щеше да бъде в семейството ми и най-вероятно нямаше да е прекъснато. Затова реших, че е редно аз да го продължа, да продължа този път. Усещам го много силно в себе си.

Трудно ли е да създадеш един такъв бранд в България?

Създаването на този бранд е като сбъдване на американската мечта, защото съм го самофинансирала, заделях половината от хонорарите си от участия, за да мога да го направя. Трудно се прави – не само в смисъла на финансирането, но и в оформянето на цялата идея, на всичко, което стои като ценности зад него, защото за мен това не е само една козметика, която хората да купуват. Две години само разработвах рецептите, за да съм сигурна, че хората няма да го купят само веднъж и ще спрат след това. Сега го доказват нашите клиенти, хората, които рекламират бранда, защото те говорят помежду си и цялата ни реклама е от уста на уста. И са изключително доволни от продуктите, което за мен е най-ценното, най-голямата награда. Някой си дава парите за това, което ти си създал, обаче давайки парите, си дава и доверието. В едно от писмата на прапрадядо ми, което беше посветено на неговите правнуци и наследници, пишеше, че най-важното за това един човек да бъде успешен е да бъде честен, последователен и трудолюбив. Това са основите, които аз съм заложила. И да, трудно е, но когато имаш мотивация, не се впечатляваш от трудното.

А аз имам мотивация, дух, желание за работа и това ме кара да се чувствам добре, и съм щастлива. Имам стартова точка А, слагам точка Б и просто чертая пътя. Такъв човек съм.

Как се промени музиката у нас, какви са твоите наблюдения като човек, който е част от нея, но на моменти леко се отдръпва?

Стана с малко по-кратък живот. В момента повечето проекти като минат три месеца и вече не си спомняш как се казват и коя е песента. На мен ще ми е трудно да си спомня миналата година кой е бил най-големият хит, а да не говорим за две години. Има песни отпреди 20 години, които все още се слушат и се възприемат от публиката със същата екзалтация както и преди това, защото наистина са станали класика. Онази музика, която преживява сезона, която преживява годината, която има по-дълъг живот. И понеже музиката е най-универсалното изкуство и докосва всички по един или друг начин, според мен, стремежът на един творец не трябва винаги да бъде да направи нещо, което да се изконсумира днес и утре и да бъде забравено. А да се опита да вложи максимално от себе си и от това, което може да даде екипа му и хората, които работят по този проект, за да остави нещо в историята на хората за по-дълго време.

А ти сега с кого работи по „Целият свят“?

С Лъчезар Стефанов, заедно писахме текста, той беше основната двигателна сила. Музиката е моя и малко негова. Аранжиментът е на Димитър Лефтеров, видеото - на Емануил Алберт. Доста готин млад екип, аз винаги