Лица

Сантра: Научих се да не очаквам много от хората

След повече от година пауза в музиката, певицата е готова да ни сподели „Целият свят“

Тя се завръща в музикалните ни плейлисти, готова да поднесе „целия си свят“ и го прави емоционално, откровено и по нейния си начин – с музика. Няма да го обобщаваме този свят, нито ще му слагаме граници, само ще видим в него една пораснала Сантра, малко по-спокойна, по-балансирана и с още един успешен проект зад гърба си – козметичният бранд Youthful. Винаги обичам срещите си с нея, разговорите, историите й. И всеки път успява да ме изненада с нещо. Цветен е този нейн свят и много дълбок. Самата тя винаги е била от онези ярки момичета от града, чиито стил е станал безпогрешно разпознаваем, затова и за нашите снимки поема стайлинга във свои ръце. Както само Сантра го умее.

Срещаме се буквално минути преди премиерата на новата ти песен „Целият свят“.

Да. От много време не съм пускала песен и ми е много "развълнувано". Много емоционален за мен проект.

Защо емоционален?

В него се събра някаква особена енергия, която описва до голяма степен коя съм аз – като характер, като личност.

Можем ли да кажем, че е имало преоткриване?

Може да се каже, че съм се преоткрила. Имах период, в който се чудех кое е правилното за мен, по какъв начин в живота си се чувствам най-добре, кои са важните неща за мен.

Някакъв вид порастване ми се случи в този аспект.

Сега кои са важните неща?

Първо, аз и моите собствени ценности, това да ги уважавам, да се съобразявам с тях и в същото време да ги адаптирам добре в реалността, в която живея. Те са много, не мога да ги класифицирам и подредя, но може би най-важното е, че обичам да живея с мисъл, с цел, с това да общувам задълбочено с хората около себе си. Това ми е най-важното, както и да съм искрена и открита.

Колко време ти отне това?

Звучат сякаш са лесни за разбиране. Но да се синтезират най-важните неща не е лесно. Трудно ми е да кажа някакъв конкретен период, но може би 5 години, които са били критични за това да разбера кое ми е важно, кое ми харесва, кое не ми харесва. Това вероятно е синтез на цял един живот, но да кажем, че последните 5 години са по-осъзнати в тази насока.

Трябваше ли да се разделиш с нещо?

Трябваше да се разделя с някои стари неща - стари мои фантазии, стари мои виждания и възприятия, включително и за себе си.

Кое е новото, което ти донесе това?

Новото е, че сега се уча да бъда по-търпелива, по-приемаща, по-спокойна като цяло по начина, по който действам в живота си, да слагам по-ясно граници, да бъда по-категорична.

Колко време мина от последната ти песен?

Година и нещо вече. На фона на 18-годишната ми карира е доста време, но и не чак толкова. Все пак правя музика в България от 16-годишна. Имала съм още един такъв период в кариерата си и след като приключи, се случиха доста интересни неща. Така че освен този проект, предстоят и още нови в музиката. И не само. Една от причините


беше, че направих свой собствен бранд за козметика, който потръгна много добре. Хората са щастливи от продуктите. Изобщо много динамичен стана моя живот. Но ще има нови проекти – както музикални, така и телевизионни.

Как реши да правиш точно козметика?

Моят прапрадядо е бил фабрикант на козметика, революционер, както и обществен деятел. Той е светъл пример в моето семейство и винаги съм се отнасяла с възхищение към него, защото построява първото училище в Разлог с 200 хиляди златни лева, което са 300 милиона сегашни пари, и после го подарява на държавата. Той е пример, който ме движи към това да имам смисъл в живота си, да работя, да имам цели. Имаше едни рецепти в куп с негови писма, които е оставил в семейството ни, и те винаги са ме привличали, били са ми интересни. В един момент идеята се избистри в главата ми и си казах, че точно това трябва да направя – да продължа неговото дело. Ако живеехме в друга държава и при други обстоятелства, това все още щеше да бъде в семейството ми и най-вероятно нямаше да е прекъснато. Затова реших, че е редно аз да го продължа, да продължа този път. Усещам го много силно в себе си.

Трудно ли е да създадеш един такъв бранд в България?

Създаването на този бранд е като сбъдване на американската мечта, защото съм го самофинансирала, заделях половината от хонорарите си от участия, за да мога да го направя. Трудно се прави – не само в смисъла на финансирането, но и в оформянето на цялата идея, на всичко, което стои като ценности зад него, защото за мен това не е само една козметика, която хората да купуват. Две години само разработвах рецептите, за да съм сигурна, че хората няма да го купят само веднъж и ще спрат след това. Сега го доказват нашите клиенти, хората, които рекламират бранда, защото те говорят помежду си и цялата ни реклама е от уста на уста. И са изключително доволни от продуктите, което за мен е най-ценното, най-голямата награда. Някой си дава парите за това, което ти си създал, обаче давайки парите, си дава и доверието. В едно от писмата на прапрадядо ми, което беше посветено на неговите правнуци и наследници, пишеше, че най-важното за това един човек да бъде успешен е да бъде честен, последователен и трудолюбив. Това са основите, които аз съм заложила. И да, трудно е, но когато имаш мотивация, не се впечатляваш от трудното.

А аз имам мотивация, дух, желание за работа и това ме кара да се чувствам добре, и съм щастлива. Имам стартова точка А, слагам точка Б и просто чертая пътя. Такъв човек съм.

Как се промени музиката у нас, какви са твоите наблюдения като човек, който е част от нея, но на моменти леко се отдръпва?

Стана с малко по-кратък живот. В момента повечето проекти като минат три месеца и вече не си спомняш как се казват и коя е песента. На мен ще ми е трудно да си спомня миналата година кой е бил най-големият хит, а да не говорим за две години. Има песни отпреди 20 години, които все още се слушат и се възприемат от публиката със същата екзалтация както и преди това, защото наистина са станали класика. Онази музика, която преживява сезона, която преживява годината, която има по-дълъг живот. И понеже музиката е най-универсалното изкуство и докосва всички по един или друг начин, според мен, стремежът на един творец не трябва винаги да бъде да направи нещо, което да се изконсумира днес и утре и да бъде забравено. А да се опита да вложи максимално от себе си и от това, което може да даде екипа му и хората, които работят по този проект, за да остави нещо в историята на хората за по-дълго време.

А ти сега с кого работи по „Целият свят“?

С Лъчезар Стефанов, заедно писахме текста, той беше основната двигателна сила. Музиката е моя и малко негова. Аранжиментът е на Димитър Лефтеров, видеото - на Емануил Алберт. Доста готин млад екип, аз винаги


обичам да работя с нови и интересни хора, защото с тях идва и нова енергия. Това винаги ми е било специалитет.

Видеото?

Снимахме го на морето, до Маслен нос се разходихме, с красиви гледки и места. Тъй като песента е с любовна тематика, идеята му е да представи дневник на една връзка и по-скоро веселата и емоционална част от нея. Харесва ми, че има голям контраст. Самата песен не е толкова весела, а клипът е, и се получава контраст, защото емоциите са пъстра палитра. Не са само в единия или другия край.

Сега няма да правиш толкова голяма пауза в музиката, нали?

Не. Следващият проект ще е преди лятото, така че музика ще има. От Сантра.

Кои са ти любимите места из града?

Ох, много са. Изключително обичам София между другото. Аз съм родолюбец и големият ми спор с доста хора е, че България всъщност е много яко място. Опитват се целеустремено да ме убедят, че не е така, но не успяват.

Обожавам центъра на града през пролетта и лятото, а Копитото е страхотно място, защото София се вижда на длан.

Вечер къде се забавляваш?

Вече ми мина желанието за някакво безкрайно забавление, но и нямам ограничения в това къде да се забавлявам, нямам и любими места. Там съм, където са и близките хора, където са хубавите моменти. Един град реално не е нищо без душевността в него, спомените и хората, с които го споделяш. И сама обичам да си усещам града, но и хората, с които свързвам някакви емоции, са важна част от това усещане.

По-малко ли станаха ценните хора около теб?

Не бих казала, че са по-малко, може би някои са се сменили. Някои ги няма, но има други, нови. Научих се да не очаквам толкова много от хората и това ме направи доста по-щастлив човек. Добре е да осъзнаем, че никога нищо не е лично и това наистина е така. Освен нашето си преживяване. Но отношението на другите не е лично, колкото и трудно да се възприема това.

Кои са ти любимите места за шопинг? Ти винаги си се открояваля като едно от градските момичета с доста интересн стил.

Обичам vintage магазини във всичките им форми. Много интересни неща се намират. Но най-интересни неща се намират в провинцията - и като дрехи, и като аксесоари. Не робувам на марки, не че нямам маркови дрехи. Единственото нещо, на което съм робувала някога, е чантата ми Chanel. Важно ми е това, което виждам да ми харесва. В момента се опитвам да си сортирам дрехите така, че да са ми по-подредени, отколкото да са повече, което преди не беше цел.

Т.е. има промяна?

Не знам дали е промяна на личния ми стил, но е редно да я има. Физическият и емоционалният свят вървят ръка за ръка. Опитвам се да порасна, но с дрехите ми е много трудно – например да нося токчета. На днешните снимки имам едни такива, но пак са комбинирани по начин, който да е странен и който да е моя си.

Ето го и "Целият свят". На Сантра!