Лица

Салман Рушди: Винаги съм се старал да не приемам ролята на жертва

„Аз съм късметлия и основното непреодолимо чувство у мен е благодарност“

Салман Рушди: Винаги съм се старал да не приемам ролята на жертва

          Салман Рушди

               Снимка:

facebook.com/rushdie/photos

„Аз съм късметлия и основното непреодолимо чувство у мен е благодарност“, казва световноизвестният писател Салман Рушди в интервю пред The New Yorker по повод издаването на 15-ия му роман, който е първият му след атаката над него. Авторът беше нападнат миналата година в Ню Йорк минути преди да се качи на сцената на публично достъпно събитие. Той беше намушкан с нож, заради което прекара 6 месеца в болница. Това обаче не го спря да издаде Victory City (Град на победата). Мъжът, заподозрян, че е намушкал сър Салман Рушди - Хади Матар, има повдигнати обвинения за опит за убийство. Писателят отдавна е изправен пред смъртни заплахи заради романа си от 1988 г. „Сатанинските стихове“.

Рушди загуби зрението на едното си око, но въпреки това споделя, че сега вижда повече.  

В пространно интервю пред Дейвид Ремник той каза:

„Когато казвам, че съм добре, имам предвид, че има части от тялото ми, които се нуждаят от постоянни медицински прегледи. Това беше колосална атака над мен. Белезите върху мен са психически и ми трябваше време да преосмисли как гледам на своята собствена сигурност, тъй като съм живял без нея повече от две десетилетия“.

Журналистът пита  Рушди дали е трябвало да бъде по-бдителен, след като се премести в Ню Йорк през 2000 г., след като преди това е живял под земята няколко години.

„Получих повече от 20 години живот, след като ме преследват. Това грешка ли е? Написах много книги. Ето – последната от тях "Градът на победата" беше завършена точно преди атаката над мен и ще бъде публикуван по-късно тази седмица. Винаги съм се старал много да не приемам ролята на жертва. Тогава просто си седиш и казваш: „Някой ми заби нож! Горкият аз“. Да, и аз понякога си мисля така, но това, което не мисля, е, че съм се предал. Искам хората като четат книгите ми да бъдат пленени от разказа, да бъдат увлечени в прочетеното.“

На въпроса изпитва ли посттравматичен стрес, писателят отговаря:

Вижте на следващата страница...


„Открих, че ми е много, много трудно да пиша. Сядам да пиша и нищо не се случва. Пиша, но това е комбинация от празнота и неща, които не стават за нищо. Боклуци. Неща, които пиша и които изтривам на следващия ден. Все още не съм излязъл от тази гора“.

Той беше принуден да се крие близо 10 години след публикуването на „Сатанинските стихове“ през 1988 г. Тогава много мюсюлмани реагираха гневно на написаното в книгата и протестираха, че изобразяването на пророка Мохамед от индийския писател оскърбява вярата им.

Рушди получи смъртни заплахи и тогавашният ирански лидер аятолах Рухола Хомейни, издаде фетва - или указ, който призовава за убийството на писателя. Нещо повече – беше обявена награда от 3 милиона долара за главата на скандалния автор.

И досега фетвата остава в сила, въпреки че иранското правителство се дистанцира от указа на Хомейни.

Салман Рушди спечели наградата „Букър“, а литературните критици го определят като остроумен, яростно красноречив, задълбочен и най-важното – безстрашен.

„Бих могъл да напиша много уплашени книги – романи, които избягват нещата, защото например се тревожа как хората ще реагират. Но и в момента има много такива книги.

Не и моята обаче. Целта на изкуството е да носи радост. Може би ще бъде катарзисна радост. Писането за атентата над мен ми дава артистична причина да мисля за него“, казва той.

„Градът на победата“ е една от най-очакваните книги тази година и тя има своята премиера в САЩ във вторник, а в четвъртък - във Великобритания, но без официални церемонии. Ромънат е в стил магическа реалност за жена от 14-и век в Южна Индия, която изгражда град от семена и живее до 247-годишна възраст. Авторът хвърля поглед върху своята родина със загатване към сегашното индийско правителство и е вид алегория за злоупотребата с власт и проклятието на сектантството.

Салман Рушди е критичен към настоящия премиер на Индия Нарендра Моди:

„Правителството на Моди е много популярно сега. То има огромна подкрепа и това им позволява да се измъкнат от всичко - да създадат тази много автократична държава, която е нелюбезна към малцинствата, която потиска журналистите и хората живетя в страх. Страхувам се и аз. Става все по-трудно това да се нарече демокрация“.

За финал, Салман Рушди смята, че книгите трябва да са по-вълнуващата част от писателя:

„Винаги съм смятал, че книгите ми са по-интересни от живота ми. За съжаление светът изглежда не е съвсем съгласен."

 

Ето какво препоръчваме от Салман Рушди и други близки по смисъл автори