Роберт Биедрон е председател на Комисията по правата на жените и равенството между половете в ЕП. Повод за нашата среща в Европейския парламент е сесията по случай Международния ден на жената, плашещите данни от Евробарометър за увеличаващото се домашно насилие вследствие ковид-кризата, както и обявеното намерение на Европейската комисия за приеме Директива за борба срещу домашното насилие и насилието, основано на пола. Тя ще подпомогне държавите, които не са ратифицириали Истанбулската конвенция, да предприемат законодателни мерки в тази посока.
Биедрон е бивш кмет на Слупск, LGBT активист и кандидат за президент на Полша от 2020, издигнат от лявата коалиция Lewica.
Г-н Биедрон, представлявам сайт, който е фокусиран основно върху женска аудитория. И отразяваме много важна тема - домашното насилие в България. Много широко разпространен - политически, културен и социален проблем у нас. В България има голяма съпротива срещу всякакви законодателни промени във връзка с Истанбулската конвенция, която сме подписали, но все още не сме ратифицирали. За нас това е “гореща” и много важна тема.
Последните проучвания на Евробарометър показват притеснителни данни за увеличаване на физическото и емоционално насилие срещу жените. Какво предприема ЕП, за да отговори на очакванията на жените, за да бъдат защитени?
Роберт Биедрон: Данните, които цитирате, резултатите от проучванията са плашещи. Преживяванията на жените по време на Ковид пандемията са ужасни, защото се наблюдава увеличение на насилието, основано на пола. Ясно е, че жените и момичетата са уязвими по време на криза, без значение за каква криза става въпрос. Очевидно е, и на фона на войната в Украйна. Така че - трябва да научим урока си. И първата стъпка, според мен, е да разберем, че доброто законодателство защитава жените, затова мисля, че е изключително важно да се ратифицира Истанбулската конвенция.
Аз съм от Полша и намирам много общи неща с България в този контекст. Чувал съм много истории за “джендър чудовищата” и “джендър идеологията”. Това, което чувате и четете в България, аз го чувам и чета в Полша - в медиите и социалните медии, включително и от нашето правителството и нашия президент. Полша, разбира се, е подписала и ратифицирала Истанбулската конвенция (подписана е през 2012-та година от тогавашното полско правителство и е ратифицирана през 2015-а. бел. ред.). Разбира се, има опити на правителството да се оттегли от Конвенцията, но към момента следим ситуацията, събираме данни, представяме конкретни инструменти, с които да се борим срещу насилието срещу жени и момичета. И законодателството работи. Затова бях изключително доволен да разбера, че ЕК предлага Директива за борба срещу насилието над жени и домашното насилие домашното насилие.
Така че, първо - законодателство. Второ - образование.
Как приемате предизвикателствата на вашата позиция – председател на Комисията по правата на жените и равенството между половете в ЕП?
Роберт Биедрон: Всички се учудват какво правя тук - мъж, който оглавява Комисията по правата на жените и равенството между половете в ЕП. Приех тази голяма отговорност, защото вярвам, че мъжете имат огромна отговорност и задължение да се борят срещу дискриминацията на жени и да променят ситуацията. Вярвам, ще перифразирам Мадлин Олбрайт, че “има специално място в Ада за мъже, които не подкрепят жените” (Оригиналната фраза е: "Има едно специално място в ада за жени, които не подкрепят други жени " – бел.ред.) Вярвам в това.
Ситуацията няма да се промени, ако ние, мъжете, не осъзнаем най-накрая, че това е обща борба. И че насилието не е теоретичен въпрос и за нас – рано или късно то може да достигне нашите дъщери, сестри, майки, баби, приятелки. И трябва да сме начело на тази борба.
Кое е важното в предложението за директива на Европейската комисия?
Роберт Биедрон: Директивата трябва да се прилага от страните членки. Особено при положение, че имаме 6 страни, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция, която не покрива например насилието в интернет, сексуалното насилие в интернет… Тази директива е “ъпдейтната” и се отнася за въпроси, които трябва да решаваме днес.
Първо Ковид, сега - войната в Украйна. Как тези събития се отразяват на правата на жените.
Роберт Биедрон: Очевидно е, че ни връхлитат криза след криза и цената се плаща от жените и момичетата. Запознати сте с резултатите от проучванията на Евробарометър, с данните от всички 27 страни членки, включително България. Във вашата страна например виждаме, че по време на пандемията от Ковид-19 се е увеличило физическото и емоционално насилие срещу жени - 74% от българските жени са на мнение, че пандемията е довела до увеличаване на физическото и емоционалното насилие срещу тях. Това е много. Също така виждаме, че 62% от жените в България смятат, че трябва да
бъде улеснено подаването на сигнали за насилие срещу жени, включително на полицията ( бел. ред. средно 58% в ЕС), 56% - да се увеличат възможностите за жените да търсят помощ, например чрез горещи телефонни линии (40% в ЕС), 32% - да се повиши осведомеността и обучението на полицията и съдебната система по този въпрос (40% в ЕС).
Така че - имаме проблем след Ковид-19. Нещо, което не е работило добре не само по време на кризата, но и преди това. Кризата показа ясно, че има проблеми и политиците трябва да вземат мерки. Не само в България, за която цитирам данни. В Гърция например 93% от жените смятат, че пандемията е довела до увеличаване на физическото и емоционалното насилие срещу тях, в Португалия - 90%. Почти всяка жена го е преживяла.
А войната в Украйна ще влоши ли допълнително нещата?
Роберт Биедрон: Надявам се, че Ковид-19 ни научи, че трябва да действаме бързо по тези въпроси. Затова предложенията на ЕК са важни. Ясно е, че вълната от бежанци от Украйна ще даде повече възможности да се упражнява насилие срещу жените. Вчера еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон заяви, че вече има съобщения за сексуално насилие срещу бежанки от Украйна, а това, което е още по-ужасяващо, е, че и децата са засегнати - има съобщения за трафик на деца – престъпни групи отвличат деца, които не са придружени от възрастен, за трафик на органи или да бъдат продадени с цел сексуална експлоатация. Това показва, че трябва действаме сега, защото утре ще бъде късно.
Ситуацията е особено трудна за Вашата страна - Полша.
Роберт Биедрон: Да. Много трудна. Към днешна дата (10 март) бежанците в Полша са 1,5 милион души. И всеки ден цифрата се увеличава. Към момента ежедневно границата преминават по повече от 100 000 бежанци. И те се увеличават. Това създава много проблеми. И не само защото трябва да се предпазват жените и момичетата от насилие, но и защото трябва да се осигури инфраструктура. Бежанците се нуждаят от място, където да отседнат, от детски градини, училища, образование, работа. Нуждаят се също от психологична помощ.
Една тема, която не е толкова популярна в България - за разликата в заплащането на мъжете и жените. Мислите ли, че то ще изчезне някой ден?
Роберт Биедрон: Надявам се. И това трябва да е наша цел, защото не е справедливо. Жените се обучават повече, те са по-образовани в днешно време, особено в ЕС, те работят повече, имат повече отговорности, но получават по-малко. И това не е справедливо. И ако трябва да се обърна към моите колеги мъже - рано или късно това ще се случи с вашите жени, дъщери или майки - те ще носят по-малко пари у дома, ще имат по-ниски пенсии и вие трябва да работите повече, за да осигурите семействата си. Така че – това е наша обща цел - жените да получават равно заплащане за труда си с мъжете. Равно количество работа - равно заплащане.
Вярвам, че това ще се случи. Работим върху законодателство, което да забрани дискриминацията и разликата в заплащането, основана на пола, работи се за осигуряване на прозрачност и равно заплащане. Ако една жена смята, че работи повече, а получава по-малко, отколкото заслужава - ще може да се обърне към съда.
Да се върнем накрая отново върху домашното насилие. В България има политически наратив за равенството на половете и насилието, основано на пола. Според крайнодесните политици думата “джендър” застрашава традиционните православни ценности и християнското семейство. Как според Вас можем да се противопоставим на тази пропаганда?
Роберт Биедрон: Жените имат равни права и няма да се поколебаят да ги защитават. Сексистите мога да говорят високо, но те не могат да спрат жените, защото нищо не може да ги спре. Мисля, че рано или късно това ще бъде минало. Но мисля, че държавата трябва поеме отговорност и да представи това законодателство, без да се притеснява от фанатици. Когато държавата не поеме задълженията си, ще има реални жертви. И тези жертви може да се наши близки, защото във всяко едно семейство има жена.
