ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Рене Карабаш: Жената избира да е в главната роля в собствения си живот

В студения декемврийски следобед въпросите за жената от 21 век са приятна тема на разговор с писателката Рене Карабаш – млада, дръзка, но и в час с всичко ново, което вълнува нежния пол днес. Обсъждаме новата реалност на 2021-а и най-актуалния дългоочакван сериал – „Просто ей така" - нова глава от Сексът и градът“, чийто първи 3 епизода от общо 10 вече са налични в стрийминг платформата HBO GO. За живота между поезията, писането и осмислянето, говорим на кафе и сладка приказка:

- В книгите Ви централен образ има патриархалният модел, който е разбиван с много насилие над жените, мъжка съпротива и болка. Как чувствате тази тема?

- Тези теми ме вълнуват в личен план. Приемам писателството като мисия, чрез която променям нещата, които имат нужда да бъдат променени. Мястото на жената в съвременния свят, в религията, обществото, във връзката с мъжете. Дори в новия ми роман една от главните теми е тази. Разказва се за Атонската Света гора, където не могат да стъпват жени и те не са допуснати до религията. В България и в Балканските държави го има този патриархат. На пръв поглед всички сме равни, но всъщност в тънките неща се забелязва разликата в отношението към жената. За всички е известно насилието над жените. Тази тема изобщо не е само българска. Чета доста Карл Юнг и в една от неговите книги той говори за това как женското е потиснато от мъжа. И сега сме в епохата, в която женското започва на отстоява себе си и да си връща мястото. Специално тази година 2021 г всичките ми предложения за творческа работа бяха свързани с жената. Та жената иска да е свободна, ценена. Но това трябва да тръгне от самата жена. Да, важен е и мъжът, децата да се възпитават от малки как да се държат с жената. Но по-важно е жената как се държи със себе си, какво позволява. Ако тя позволява някой да я унижава, няма как да очаква нещо различно. Призивът ми към жените е да започнат да се обичат повече и да не оставят никой да ги сложи по-долу. Промяната ще дойде от тях самите, а не от бягството от насилника.

- Доколко на нас жените ни влияят книгите, филмите, сериалите?

Изкуството е начин да се спасиш от смъртта, както казва Ницше. Бидейки в изкуството – филм, книга – избягваме от психическото време и пространство и навлизаме в други измерения. За мен е важно какво чета. Гледам да не си губя времето. Искам да гледам стойностни неща и да чета стойностни книги. Кои са тези книги? Тези, които те карат да се запиташ дали живееш по правилния начин, дали обичаш правилно? Дълго очаквах „Просто ей така“ и съм очарована от това, което са направили създателите му. Това е един много зрял продукт. Много хора са разочаровани заради очакването новите серии да са в същия тон като предишните. Но жената се променя, тя е една динамична Вселена. Днес я вълнуват други теми от живота. Иска ми се хората да гледат на сериала другояче: не кой как умира, как са паднали акциите на еди кой си заради смъртта на един персонаж, а хората да си дадат сметка какво имат и, че може във всеки един момент да го загубят на пътечката.

- Какво Ви хареса в новите епизоди от „Просто ей така“?

- Хареса ми зрелостта, промяната. Това, че героините са продължили да бъдат пълноценни жени. Те не са станали домакини, не са се превърнали в обикновени. Като почнеш от добрия външен вид – те са поддържани, имат собствено пространство, имат граници, които отстояват още по-добре. Харесва ми хумора в сериала. Без него и изобщо животът няма да е толкова хубав, ако няма моменти, в които да гледаме с насмешка. Дори в тъжните моменти в някои сцени имаше герои, които са абсурдно смешни и те разсейваха от тъжното чувство. И ние да се стремим в живота, когато ни се случват лоши неща да гледаме по-отвисоко и да се срещаме с по-ведри хора. Защото, когато е тъмно, имаме нужда да трупаме повече светлина. Всичко е в този баланс.

- Какво не Ви хареса в новите епизоди?

- Бързо свърши серията. (смее се). Всеки си има вкус какво да не му харесва, но когато е към структурата на творбата, си давам право да давам оценки. Но сега очаквам с нетърпение следващия епизод. Гледам сериала вкъщи, дори си купих машина за пуканки, правя си чай с близки хора. Даже имам и на телефона HBO GO и някой път като изпусна нещо, като сега като пътувах в Будапеща и нямах телевизор, си пусках филма по HBO GO на телефона. В такива моменти е ок да имаш телевизия в джоба. Когато е добра историята, и през шпионка ще ти хване вниманието.

- Новите теми от живота като джендър тематиката, транссексуалността, проблемите на остаряването, младите срещу старите, са част от сериала. Как Ви се стори това вплитане?

- Представих си как сценаристите са се събрали с лист и химикалки и са казали: Хайде сега, какво се случва на 50-годишните днес? Едно от тях е смъртта, заради амортизацията на тялото, заради промените с нас. По-скоро за това, кога една душа решава да си тръгне. Това много ми хареса. Защото филмът, точно като животът, просто няма как да бъде същият. Някои сериали продължават да държат на едни и същи теми, но при „Просто ей така“ има много зрялост. Няма да отива на героините, ако те още са леки жени, които все още търсят любовта. Те вече са я намерили. Тук идва голямата битка и предизвикателството да я задържиш или в случая - да я прежалиш.

 

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...