Лица

Радослав Парушев: отвън и "Отвътре"

"В живота не ми липсва нищо. В България ми липсват само гражданското общество, политическата нормалност и безпристрастното правосъдие..."

Радослав Парушев: отвън и "Отвътре"

Първата ми запомняща се среща с Радослав Парушев на живо беше едно лято преди няколко години на плажа Корал.  Тогава беше безутешен, дружелюбен, разговорлив, пиещ и много тъжен.  Говореше за любовта, абстрактно и зловещо-отчаяно.  Усетих го близък, а сърдечните стенания, с които аз самата се сблъсквах по това време, ми станаха по-разбираеми и лесни.  Споделянето е голям лечител.  След известно време почнах да го засичам по литературни четения, непрекъснато ухилен.  Чарли, както още е известен, сега е щастлив и влюбен и е от малкото хора, които говорят невъздържано, простичко и открито за любовта си. 

Фактите от неговото житие включват и: адвокат, писател, редактор, един от основателите на Лига на разказвачите, член на литературния клуб Бърза литература, първи Председател на Управителния съвет на Асоциация на писателите в България (контрапункт на Съюза на българските писатели), в която членуват автори, издали поне една книга и които нямат общо с ДС, участник в акции на авангардиста Иван Мудов и в творчеството си умее да е лош, брутално прям и арогантен. 

Как се случи да станеш писател?

Мечтаех за работа на закрито, боях се от земеделския труд на полето – зиме и лете, в студ и пек. Вариантите бяха банков чиновник, писател или адвокат. Спрях се на последните два.

По какъв начин съвместяваш две от ролите си – адвокат и писател – има ли припокриване между тях?

Това ми е любимият въпрос от години. Измислял съм десетки умни отговори. Ето ви най- новия: Старая се двете да нямат  нищо общо.

Какво/кой те вдъхновява по принцип?

Вдъхновява ме Бог. Страшно хубав свят е направил. Единственото тъпо е, че накрая се умира.

Какво конкретно те предизвика да напишеш "Отвътре"?

Не знам. Така се получи. Сигурно пак Бог.

Какво ти липсва в живота, България, в читателската среда?

В живота не ми липсва нищо. В България ми липсват само гражданското общество, политическата нормалност и безпристрастното правосъдие, иначе е окей. От читателите си също съм много доволен. 

Коя книга последната година те е впечатлила най-много – българска и др.?

От българските – „Възвишение” от Милен Русков. Иначе – “TheHeroin Diaries” отНикиСикс, басиста на Motley Crue. Напоследък се увличам по рокендрол биографии. Дори обмислям да напиша такава за някоя българска рок звезда. Като, разбира се, ще трябва изцяло да измисля такава личност.

Какво мечтаеш да се случи в България?

Както е казала Мадона, „Прочетете книгата ми”. Там всичко съм си описал.

Когато беше малък, много искаше да….

Порасна по-скоро, за да се оженя за приказна руса фея. В такъв смисъл, порастването отне 38 години.

Трудно разбираш хората, които …

… говорят само френски – хващам около 40 процента, което не е достатъчно при по-сложен разговор. Но съм си обещал, че като се пенсионирам ще го науча като хората (фанцузите).

Ако не беше писател и освен адвокат, щеше да си ...

Анимационен герой. По-специално от сериала на Comedy Central озаглавен “Usavich”.Чекнете го, адски е куул.

Къде е у дома и колко често се прибираш там?

По някога имам чувството, че цялата Западна цивилизация ми е дом – друг път – че поне цяла Европа ми е дом, или поне – цяла София. Друг път пък „у дома е” само като се сгуша под одеалото в спалнята – всичко зависи по степента ми на вътрешна неувереност.

 

* * * * * *

 

Из интервю на Ирина Вагалинска за сп. Тема

"Нашата държава не би ли могла да подпомага по някакъв начин износа на българска култура?

Като начало тя би трябвало да спре да вреди на българската култура у нас. Предишното управление например под натиска на лобисти отстрани от Закона за авторското право цял клас права – репрографските. Става дума за правата на автори и издатели да получават процент от копирната техника, която се внася в България. За сравнение в Малави, Африка, от такива права между писателите се разпределят по 800 000 евро на година. Иначе не смятам, че културата трябва да се дотира. И когато се съберем колеги и след втората ракия някой започне, как министерството трябвало даде пари за това или онова, винаги казвам - излезте на пазара и се оправяйте! Ако хората искат да четат книгите ви, те ще си ги купят. Но това не пречи държавата да бъде адекватен регулатор на отношенията между бизнеса и културния сектор, да е защитник на нарушените права и вносител на законодателни инициативи, които да обкечават данъчно частните меценати."