Лица

Радослав Парушев за живота от тази страна на смъртта

Интервю с едно от любимите ни момчета от града

Радослав Парушев за живота от тази страна на смъртта

Снимки: Александър Герганов

Отдавна определението "лошото момче на българската литература" му стана тясно, но точно то достатъчно добре илюстрира бекграунда на писателя Радослав Парушев - Чарли и защо трябва да се вслушаме в думите му, особено днес, когато ни говори от позицията на градски герой, който вече е и родител и еднакво умело говори както за история, философия и Византия, така и за актуални детски анимационни филмчета. 

Новият му сборник с му сборник с разкази "От тази страна на смъртта" излезе в края на годината и вече се радва на сериозен интерес от страна на читателите. Как би представил самият Чарли новата си литературна рожба и какво се случва на фона на "Хендел, Моцарт, Megadeth, Ramones и допирателните между тях"? От града потърсиха информация от първа ръка. 

От града: От тази страна на смъртта и в началото на нова година - как се чувстваш и действаш на подобна стартова позиция?

Чарли: Искрено се надявам да изкарам цялата година от тази страна на смъртта, но разбира се, това почти не зависи от мен. Традиционно за началото на годината имам усещането, че каквото обаче зависи от мен, ще го свърша по най-добрия начин. Имам и усещането, че по празниците леко се е попрекалило с това-онова. 

От града: Ако новата книга беше човек, с какви думи би я представил пред компания от приятели?

Чарли: Добронамерен (макар и циничен) и духовит интелектуалец, на възраст някъде между 40 и 50, с широка хуманитарна култура и с богата история на злоупотреби с алкохол и наркотици в току що отминалата му младост. Има леко шкембенце, под което обаче все още къта свирепо либидо. Идеален за запълване на един час извън социалните мрежи в неделния следобед, особено ако живееш в голям град и културните ти интереси надхвърлят следене на недостойните цирковете на Джокович в Австралия.   

От града: А в телевизионно студио на предаване на култура?

Чарли: О, това е лесно. Има само едно такова предаване в целия национален ефир и вече бях в него. В другите телевизионни/радио студия също е лесно – водещият по правило не е стигнал по-далече от заглавието на книгата, така че – поговорваме малко за колко оригинално се е получило заглавието, след това – колко е тежък животът през пандемията (но и на колко много уроци ни е научила) и то – времето взело, че изтекло. 

 

Цялото интервю прочетете ТУК.