Прея е едно от най-ярките момичета на българската музикална сцена и всяка среща с нея е вдъхновяваща и изключително зареждаща. Точно като цветовете, с които често можете да я видите облечена. През годините младата певица неведнъж се е сблъсквала със стереотипите на околните, както и с неодобрението им. И ако е имало момент, в който се е опитвала да се слее с тълпата (неуспешно, разбира се), то отдавна е загърбила хейтърите и очакванията на другите, за да върви уверено по своя път, следвайки само себе си. Превърнала е слабите си страни в най-голямото си предимство и е истинско вдъхновение, особено за онези, които се притесняват, че не влизат в живота по калъп от точни мерки и размери. За модата, музиката, експериментите и смелостта да бъдеш себе си си говорим с Прея по повод новото страхотно видео на Fashion Days и кампанията #followmyself.
Според теб до каква степен модата и музиката са свързани и на теб доколко модата ти е помагала при изграждането на твоя имидж като изпълнител?
Според мен и модата, и музиката са начини за себеизразяване, изразни средства, чрез които можеш да си предадеш концепцията и затова колкото по-интердисплинарно е дадено произведение, от моя гледна точка, толкова повече сетива може да докосне и по-лесно може да стигне до хората. Също вярвам, че за един артист колкото повече аспекти на своя образ и своето изкуство може да роди сам и да си представи, толкова по-добре.
Преди време ни беше споделила, че гардеробът ти е като маскен бал. Все още ли обичаш да експериментираш със стила си?
Да, гардеробът ми все още е това еклектично място, макар че малко по малко опитвам да си създавам и капсулен гардероб с неща, които да не са толкова свързани с тенденциите, да не са толкова отличителни и да мога да използвам години напред, да са по-универсални.
Как стилът ти се е променял през годините и с какво мислиш, че се откроява в този момент от живота ти?
Определено се е променил с годините, драстично. В същото време това, което си е останало константа е наистина любовта ми към експериментите, към цветовете, към необичайните комбинации и вярвам, че това ми е останало запазена марка и до този момент. Дори не се отнася само за гардероба ми, а за личността ми като цяло.
Винаги ли си проявявала смелост да бъдеш себе си?
Иска ми се да отговоря с „да“, но не е точно така, защото в тийнейджърските си години и аз минах през този период, в който много не исках да се откроявам, макар че знаех, че е неизбежно и може би точно заради това полагах неистови усилия да се слея с тълпата или обстановката, което си представете колко е трудно, дори невъзможно.
Имала ли си моменти, в които си се съобразявала с определени очаквания?
Определено съм имала моменти, в които поне съм се опитвала да се съобразя с определени очаквания, отново свързани с отговора на предния въпрос. Аз наистина изпитвах нужда да успея да се слея. Не исках да привличам вниманието, макар че в същото време винаги ме е влечало да бъда интересна и да съм в центъра на събитията.
Беше някакъв необясним микс от емоциите на едно подрастващо момиче.
Случвало ли ти се е да чуваш/четеш лоши коментари именно заради начина, по който си облечена?
О, да, определено ми се е случвало. Неизбежно е, тъй като наистина от един момент нататък абсолютно изтрих идеята и стремежа да се сливам с тълпата. Започна много да ми харесва да се откроявам, приех тази своя черта и започнах да я прегръщам и да си партнирам с нея. Затова абсолютно неизбежно е да предизвиквам лоши коментари, понеже има как да погъделичкам по-консервативните зрители, например. Случвало се е, но истината е, че много по-често се случва точно обратното.
Има още...
;void(0);){kind=link}
