Лица

Пламена Гиргинова: Нямаше как да не се занимавам с музика

Момичето, което ще ви изуми с оперното си пеене, а след това ще ви пусне най-срамната си песен на поредното Shame парти

Може би мнозина я познават като червенокосото момиче зад пулта, известно в клубните среди като Paci Pac Pac. Заедно с половинката си - Николай Въжаров, те са от онези музикални тандеми, които диригентстват майсторски нощния живот на София. Понякога го карат да се срамува заради известните си Shame партита, но по-често му припомнят, че през 80-те и 90-те е имало много хубава музика и тя не е ретро. Пламена е от момичета, които ще приковат вниманието  ви със стила си. Ще я  видите с тишърт и дънки под светлините на Carrusel или Терминал 1, а още на следващата вечер  - може да ви изненада, преобразена в изключително женствена рокля, изпълняваща красива оперна ария. Представяме ви Пламена Гиргинова. Днес в Момичетата от града.

И ти, и двете ти сестри сте оперни певици,  ти си най-малката. Сякаш за теб не е имало друг път освен музиката?

Абсолютно да. Израснала съм в семейство на двама архитекти, които се шегуват, че са „музикални инвалиди“. Докато не започнаха да ходят заради нас по концерти, не разбираха много от музика. Някаква мистерия е как сме се появили три деца – и трите оперни певици. И трите сме пели в Детския радиохор, после в Музикалната академия завършихме при един и същи преподавател. Усещах, че пътят ми е предначертан и нямаше как да не се занимавам с музика. Винаги съм имала интерес не само към класическата, но и към всякакви различни стилове музика.

Заради оперното пеене не си ли искала заминеш някъде извън България да се развиваш?

Винаги съм искала да живея тук заради семейството си, приятелите, моя приятел. Да живея тук, а в същото време да пътувам в чужбина, което засега ми се получава. Със сигурност опитвам и навън, конкуренцията, разбира се, е доста голяма (особено когато си често срещан тип женски глас – сопрано). Ходя по конкурси, майсторски класове, самоусъвършенствам се. Не бих отказала предложения и нови възможности - такава бе за мен обучението ми в Академия "Санта Чечилия", което получих благодарение на спечелената стипендия на името на Борис Христов. Живях два пъти по два месеца в Българския културен институт в Рим, беше изключително обогатяващо за мен. Сега съм ситуирана в България и пътувам доста.

А твоите сестри?

Моите сестри също са в България. Едната е в Пловдивска опера, а другата доскоро беше в Русенската опера, а сега преподава оперно пеене, вече е на друг етап . И двете имат по две деца и прекрасни семейства.

Не си ли се изкушавала да залитнеш да пееш в друг стил, който е по-комерсиален?

Като цяло постановката ми е за класическо пеене, но имам много проекти, в които експериментирам и с други стилове, съчетаващи се с класиката. Такъв е проектът ми с Мария Каракушева – Grace On Air, в който поднасяме поп парчета, претворени в класически аранжименти и изпяти с класическа вокална постановка.

Това, което правя в свободното си време, което е хем хоби, хем работа, е да съм диджей - пускам музиката, която харесвам и слушам вкъщи.

Слушала съм ви на живо с Мария Каракушева, но скоро не сте имали участие?

Мария сега се е отдала на композиторска кариера и много активно подготвя свой собствен албум, така че последният ни лайв беше през пролетта. Имаме планове да направим нещо с нея и с Мария Силвестър, която веднъж беше специален гост на наше участие. Изпяхме заедно парчето Bang Bang на Нанси Синатра и бях удивена колко добре пее, без изобщо никога да е учила пеене.

А извън този проект, къде можем да те чуем?

В момента съм на свободна практика. Завърших преди няколко години Музикалната академия, сега пътувам много в чужбина по повод различни участия и концерти. Миналата година бях на турне в Осака, Япония с трима много талантливи мои колеги - по покана на японския диригент Шунго Морияма. Харесва ми да съм свободна и да съчетавам професионалните ангажименти с хобитата си - да пътувам, да пея, да пускам музика.

 

Как започна да пускаш музика?

Откакто сме заедно с моя приятел, скоро ще станат 8 години. Още от самото начало разбрахме, че имаме доста еднакъв вкус за музика и 90% от нещата, които харесвам аз, харесва и той. Стартирахме с new wave/synthpop партита през 2011-а във вече несъществуващия клуб Backyard. 4 години по-късно се роди


идеята за Shame партитата, абсолютно на шега, една вечер, когато бяхме на гости на най-добрите ни приятели Ирина и Лари. С тях двамата редовно си правим различни road trips и в колата на Лари винаги се слуша някакъв странен микс между Шакира, Дженифър Лопес и Spice Girls. Решихме да направим такова парти за тесен кръг от наши познати – с парчета без стилови ограничения, с две думи „музиката, която не признаваш открито, че харесваш“. Малко хора биха казали на глас, че вкъщи са си пуснали Бритни Спиърс, например. Още в началото имаше много голям интерес към събитието ни, дойдоха около 150 човека в малкия Backyard - този клуб бързо ни отесня. Съответно започнахме да го правим на по-големи места като Carrusel. Оказа се, че всеки иска да бъде част от такова парти и да се забавлява без предразсъдъци.

Другият ни голям проект, който продължава да жъне успех, е партито 90s kids, където можете да чуете по-алтернативната гръндж и рок музика от 90-те. Тези събития се случват предимно в Терминал 1 и Mixtape. И третото парти, което гледаме на правим също веднъж месечно, е Vajarov&Paci - там пускаме електронната музика (synth, synth-tech, new wave) от 80-те, 90-те и наши дни, която ни е "най на сърце" (в малки концептуални клубове като Tell me). Там намираме публика за тази по-нишова музика.

Заедно сте започнали с Николай.

Той се е занимавал с това и преди да ме срещне, през 90-те години, и то в клубове, които сега вече ги няма. По-късно двамата се сформирахме на клубната сцена като dj дуо.

Има ли музика, която никога не би пуснала?

Откакто правим Shame партитата доста се стесни този кръг, защото там често звучат регетони, от които аз лично „настръхвам“ и ми става лошо. Даже на едно парти имаше случай, в който в 5 часа сутринта дойде един доста разочарован човек с думите: „Цяла вечер не пуснахте Despacito, какво е това Shame парти?!“ Така че… понякога се налага да излезеш извън границите на собствения си вкус.

Не харесвам и този тип нова българска музика, която граничи повече с поп-фолк, много е тънка границата. Латиното също не е моето. Иначе съм доста широкоскроен човек откъм стилове музика.

Коя е твоята най-срамна музика?

Българският рап от 90-те - Мишо Шамара и Гумени глави, старите албуми на „Ъпсурт“, старите парчета на Спенс, тези, които много слушах като тийнейджърка. Родителите ми бяха в лек шок, че ходех на концерти на Шамара на 13 - със смъкнати дънки и силен грим. Имах и негови плакати в стаята си, което е типична shame проява от моя страна. Хората реагират много бурно и позитивно, истински се радват, когато на наше парти чуят българско парче от точно този период – като „Няма как“ на Антибиотика, например.


Как се промени клубната сцена през последните години?

Има недостиг на клубове и места, на които да слушаш хубава музика и да се забавляваш качествено. Подкрепям нашите приятели, които отвориха новия клуб EXE, защото София има нужда от такава глътка свеж въздух. На мен ми липсват места като Culture Beat и Жул Верн, Backyard също беше спасителен бряг. Сега останаха Tell Me, Carrusel, Терминал 1… но като цяло бих искала да видя повече места, направени със стил и за конкретна публика. Хората спряха да излизат толкова често…

Може би защото им липсват такива места.

Ами да. Излизаш петък и събота и срещаш едни и същи хора на едни и същи места. Има нужда от обновяване на цялата сцена и обстановка. Дори самите ние бихме се замислили да се включим в създаването на нещо ново. Изключвам заведения като Gotham и PM, за които си има съвсем отделна публика, но за хората като нас, които търсят интересно музикално парти, среща с различни хора, предизвикателства… няма много места.

Вие пътувате доста често с Николай.

Откакто имаме куче, ситуацията е малко по-сложна, защото трябва да има кой да го гледа или да го дадем на хотел. Преди броени дни всъщност се върнахме от уикенд в Италия, който ни подейства много освежаващо.Рим ни е абсолютна страст, ходим поне три пъти годишно. Лятото бяхме на страхотен фестивал (Mad Cool в Мадрид), където успях да чуя голяма част от любимите си групи, включително и Depeche Mode, Justice, Alice In Chains. Беше три дни, интензивно обикаляне по всички сцени, беше и доста изморително, но го съчетахме отново с минаване през Рим, като си вземехме билети София-Рим-Мадрид-София. Винаги се стараем да обвързваме пътуванията си със спирка в Италия. Било то само да хапнеш една вкусна паста.

Кой е най-запомнящият се концерт, на който си била? Може би сега на този фестивал.

За три дни видяхме над 15 изпълнители, дори бяха повече по списък, но чисто физически няма как да успееш да „хванеш“ всички. Например, трябваше да избираме между Franz Ferdinand и Massive Attack, няма как да не предпочетеш едното. Мога да кажа, че за тази година това беше най-яркото ми музикално преживяване. Видях изпълнител като Dua Lipa, чиято музика е леко по-комерсиална, но е артист с удивително сценично поведение. В същото време е адски непринудена и естествена, беше ми интересно да я видя на живо. А за Depeche Mode няма какво да говоря, аз съм ги слушала над 3 пъти на живо, включително и в София – винаги са на ниво и винаги е тръпка. От Дейв всички изпълнители можем само да гледаме и да попиваме, когато стане дума за поведение на сцената, заряд и артистизъм.

Има ли някой, когото много искаш да слушаш на живо, а още не си?

Гледах, че сега, през 2019, на Exit ще бъдат The Cure, които са ми много любима група, може би ги слагам веднага след Depeche Mode, така че сигурно ще отскочим отново до Нови Сад. Там преди години слушахме Pet Shop Boys и New Order - групи, които в момента не са толкова актуални, но които силно обичам.

Значи твоето време е 80-те.

Да, въпреки популярните ни 90s парти, моята любима декада по отношение на музика, мода и стил, са именно 80-те.

Имаш разпознаваем стил. Модата хоби ли е?

По-скоро съм си изградила някакъв собствен стил. По принцип мразя да пазарувам - това може би ще стресне много жени, но всъщност пазарувам или онлайн, или три пъти годишно, когато се сетя и ми притрябва нещо конкретно. Просто излизам и си купувам каквото ми хареса, много импулсивно. Може да търся бял тишърт, а накрая да се прибера с рокля или палто в леопардов принт, който иначе бих носила само като акцент. Изведнъж избухвам с някаква такава покупка. Но като цяло влагам мисъл в пазаруването си, обичам да съчетавам дрехи и аксесоари. Вкъщи, обаче, вече няма място. Гардеробната ми буквално „издиша“ от дрехи и лека-полека започнах да ги разпродавам по разни базари, за да освободя място за нови.

Какви места обичаш за пазаруване?

По-винтидж. Разбира се, и Zara - няма човек, който да не си пазарува и оттам, но не ми е приятно да видя същата дреха върху някой друг утре. Обичам нещата, които нося, да имат история, собствен почерк и индивидуалност.


Твоят стил промени ли се във времето?

Винаги съм обичала да бъда цветна, да бъда забелязвана и да се откроявам сред тълпата, но имах един период, в който малко бях на границата с по-пищна еклектика и смесване на твърде много цветове. Това беше фаза, която надраснах. Сега стилът ми е по-зрял, по-женствен, по-елегантен - нося панталони с райета и карета, шлифери, дълги поли, барети.

Като човек, на когото работата му е да бъде на парти през нощта, как успяваш да се забавляваш?

Това също се промени с годините – вече излизам доста по-малко вечер, когато не сме на работа. По-скоро нямам толкова сили и енергия да ходя по партита в същата седмица, когато сме пускали някъде.

Нощният живот много изтощава, затова предпочитам по-спокойните занимания, да пазя гласа си и на другия ден да съм свежа и в кондиция за задачите, които имам да свърша.

Как се презареждаш в такива дни?

Обичам да ходя в планината - както през лятото, така и през зимата. Дори взимам и Крум (кучето ни) и така зареждам батериите. Голямо предимство е, че в такава близост до София имаме планина! Лятото пък често правя еднодневни преходи до Рилските езера. Обичам и времето ни с приятели – разточителни обяди, вечери, сбирки с домашно кино, board games и плейстейшън…

Кои са ти любимите места в града?

Тук във „Фабрика дъга“, където сме седнали с теб, ми е едно от любимите места за брънч – правят две от любимите ми глезотии – мекици и богато капучино. Обичам да си пия кафето също и в Memento. Cipi Bar на Шишман ми е фаворит за питие преди клуб.

Какво ви предстои сега?

Подготвяме много голямо новогодишно Shame парти, за което наемаме собствен клуб в сърцето на София - залата, която е точно под ресторант Corso срещу Руската църква.

Колко години вече не сте празнували Нова година извън работните партита?

От 4 години, откакто съществува Shame партито. Стане ли декември, започват да валят запитвания както за корпоративни частни партита, така и къде ще има Shame на Нова година. Миналата година имаше такъв наплив от желаещи да влязат, че запълнихме капацитета на залата още в 22:30. Тази година сме се подготвили стабилно, залата е страхотна и се надяваме това да е най-веселото и запомнящо се посрещане за нас и нашите гости.