Лица

Петър Дундаков: Съвременната ни култура не е толкова безнадеждна

Известният композитор за проекта "Мистерията на българските гласове и Лиса Джерард"

Петър Дундаков: Съвременната ни култура не е толкова безнадеждна

Незабравим за мен беше концертът в зала "България", концертът, който събра на едно място уникалното звучене на българската народна музика и най-известния ни певчески състав, неповторимия глас на Лиса Джерард, съвременното вокално изкуство на бийтбоксъра SkilleR и инструменталния глас на няколко извънредно добри музиканти. Всичко това беше сътворено с усилията на Бояна Бункова, управител на "Шуберт Мюзик" за България, и Петър Дундаков, композитор и музикален продуцент на проекта. Всички, които имахме възможност да се докоснем до това преживяване, очакваме с нетърпение предстоящия албум на "Мистерията на българските гласове". Имах прекрасната възможност да говоря с Петър за този невероятен проект, за това, какво стои зад него и какво ще се случи оттук-нататък.

Предстои издаването на албум с музиката, която чухме на концертите в София и Пловдив. Разкажи ни повече за него.

Издател и продуцент на албума са „Шуберт Мюзик“. Това е голяма мултинационална компания с офиси в различни части на света, не само в Европа. Идеята да направим албума в този по-широк, по-световен формат, е на Бояна Бункова, която ме покани да работя като композитор в началото, а впоследствие в процеса на работа продължих и като музикален продуцент и музикален директор на концертите.

Това е нещо, което започнахме преди две години и половина. Много труд има зад това, което българската публика успя да чуе на концертите в началото на юни. Всъщност зад тези два концерта има доста усилия, полагани през последните години – репетиции с хора, записи, правени на различни места по света с различни колаборатори, избистряне...

Впоследствие се фокусирахме, видяхме кое работи и кое – не. Първата идея беше да има международно участие в проекта. Мащабът на това международно участие зависеше от това кое работи и кое – не, т.е. ние можехме да имаме един много широк диапазон, в който се оказа, че почти няма световен артист, който да няма интерес към този хор и към това име. Дори в началото се бяхме изправили пред един възможен списък с най-различни колаборации. В крайна сметка това, което остана и което според мен работи най-добре, беше именно връзката с Лиса Джерард.

Т.е. участието на Лиса Джерард не беше очевидно от самото начало?

В началото идеята беше да направим нов албум на „Мистерията на българските гласове“, който да не е просто хоров, а да е доста по-широк – да има инструментална част, да има най-различни други артисти, които да участват. Самата работа ни даде границите на това кое работи и кое – не.

А тя лесно ли се съгласи?

Лиса беше едно от най-интересните ни предложения. Самата тя има лична история с тях. Това направи интересен проекта за нея. От друга страна, като музикален продуцент, аз самият съм бил фен на Dead Can Dance през 90-те години. Когато чух първите дема, които бяха направили с Максуел (той замина от Лондон за Австралия, за да запишат първите неща), беше много вълнуващо за мен, защото то хем кореспондираше с това, което познавам като неин глас, хем беше нещо съвсем различно. Ние успяхме да направим нещо, което, от една страна, има връзка с това, което познаваш като „Мистерията на българските гласове“ и като нейния глас, а от друга, да е нещо съвсем ново, плод на една среща. [[quote:0]]Това, мисля, че е една от бъдещите силни страни на този проект не само за България, но и навсякъде. В общи линии можеш да чуеш артисти, които познаваш, но да ги чуеш в един различен нов формат, в различен нов свят – може би по-хубаво звучи, в който те да те изненадат и по някакъв начин да те въвлекат в тази магия на гласовете.

А какво свързваше всички тези елементи?

Всъщност това, което се оказа най-силният медиатор между всички участници, беше именно гласът: гласовете на „Мистерията на българските гласове“, гласът на Лиса Джерард, гласът на SkilleR, който вкарахме впоследствие. Моята идея да поканим SkilleR да участва беше заради неговото изкуство, което също е свързано с гласа. Когато в един момент много дискутирахме участието на електронна музика, моето убеждение беше, че не трябва да ползваме електронна музика, защото източникът на този концерт е гласът. Трябваше да запазим акустичната среда, но за да има всичко това някакво отношение към XXI век, към времето, в което живеем, моето предложение беше да вкараме бийтбоксър, т.е. да вкараме фолклора на XXI век. Това е изцяло неинституционално занимание.

От друга страна, има много силна връзка с ритъма – нашият фолклор е много интересен, чисто като ритмически структури. И всичките тези неща се преплетоха някак си в тази мистерия на гласовете. И това всъщност в крайна сметка създаде една много силна емоционална платформа. И тези концерти бяха затова много въздействащи и за мен, защото ти виждаш потенциала на една такава бъдеща платформа като шоу. Това тепърва може да бъде развито и да обиколи действително света. В това време, в което всичко е изчерпано, може все пак да създаде някаква нова звучност.

Кога трябва да излезе албумът?

Албумът трябва да излезе към края на есента, през ноември.

След това ще има ли нови концерти?

Да, тепърва планираме за следващата година турнета във Франция, Германия, Щатите.

А в България?

За България обмисляме възможности къде и ще се радваме, ако това се обвърже с Председателството. Защото това е нещо, което е хем национално, хем мултинационално. Между другото, това е предизвикателство за нас – доколко ще успеем да му придадем необходимата известност. Ние самите страшно много се учудихме, че три седмици преди концерта в България билетите бяха изкупени, и то без да използваме кой знае какъв PR.

Да, защото в един момент ти имаш различни кукички за различните аудитории. Когато хора, които не са изкушени толкова от фолкор, чуят името на Лиса Джерард, си казват „тук има нещо ново“... [[quote:1]]Да, това се случи доста непосредствено. Аз съм органичен човек и успявам да търся нещо, което и на мен да ми е интересно. И слава богу, това се оказа, че не е интересно само на мен, но има и някаква аудитория, която се интересува от нова звучност. И всичко се получи абсолютно от само себе си – това беше за нас най-голямата изненада, защото след тези 2.5-3 години за мен това е основно работа, и то къртовски труд. Като започнеш от композирането, записването на тези обработки, песни, репетирането им, аранжирането в студио – това е един огромен процес, в който влизаш до такава степен, че в един момент не можеш да имаш обективна представа.

А и за първи път това нещо излезе, преди това нямаше никаква медийна популярност, дори когато Лиса записваше за първи път в България. И в един момент това беше първа среща и беше много хубаво, че всички хора преживяха някакво много силно вълнение. Всеки казваше, че не е чувал подобно нещо.

Колкото изненадващо, толкова и естествено...

Да, аз от композирането знам, от школата в Ротердам, където съм получил уменията си като композитор, именно тази вяра в уникалността – т.е. точно обратното на културата, която наблюдаваме по медиите, която се опитва да те представи по някакъв начин в един много разпознаваем формат. Моята вяра е в точно обратното – всеки един от нас, и като композитор, има някакъв уникален свой глас и ако успееш да артикулираш и да извадиш този глас в комуникативния му режим, тогава ти се сдобиваш с нещо, което наистина е много по-силно от всички формати, които наблюдаваш.

Сдобиваш се с уникалност, с нещо, което си е просто твое. Но трябва и да го работиш, къртовски да го работиш, и също да му имаш доверие, защото то обикновено не изглежда много добре пакетирано.

Сигурно си бил много щастлив и удовлетворен от концертите? Очакваше ли да се чувстваш така?

Не, не съм очаквал. То беше много повече от това, което съм можел да си представя като вълнение.

Аз съм много благодарен на Бояна Бункова и „Шуберт Мюзик“. Бояна е човек, с когото винаги съм можел да обсъждам музикалните си идеи и някак си успяхме да измислим този свят. Тук това също е важно, защото от човека, който стои от чисто мениджърската страна, можеш да срещнеш много по-хладно мислене. Докато Бояна изцяло пое силата на въображението – че с въображението си ние ще можем да създадем нещо, което не съществува. [[quote:2]]И трябва да кажа, че съм много щастлив с всички хора, които срещнах вътре в този проект. Може би защото покрай композирането много неща правиш интуитивно и се обръщаш към хора, които могат да допринесат. И всеки един човек, който участваше – Петър Миланов (китара), Христина Белева (гъдулка), Дейвид Кукърман (перкусиониста на Dead Can Dance), SkilleR, Костадин Генчев (кавал)... – всичките музиканти, които участват, успяха да допринесат и да качат още нивото на това, което аз имам като композиторски идеи.

Голямо достойнство е да имаш възможността да работиш с хора, които могат да добавят към това, а не да отнемат. Когато излизаме на сцената, това е на всички ни – като започнеш от певиците на „Мистерията“ с всичките им солистки, с Дора Христова, с всичките тези музиканти, с Лиса Джерард, която наистина е уникален артист. Това е човек, който е развил абсолютно целия си талант сам, някакво самородно злато. И когато тези хора застанат на сцената, според мен това е една от тайните на успеха – някак си всеки се идентифицира с този проект. Няма човек, който да е просто на работа.

За певиците това беше ли нещо различно и предизвикателно? Вълнуваха ли се?

Вълнуваха се, разбира се. В момента, в който застанеш пред публика и видиш как се посреща това, всъщност то е някакво доказателство на труда ти, таланта ти и усилията ти, които си положил. Това беше стъпка напред, според мен малка стъпка в сравнение с крачката, която бихме искали да направим през следващата година.

Аз мисля, че ще има много голям успех.

Би трябвало. То е въпрос и на някаква стратегия все пак.

Разбира се, вие ще го направите. Важното е, че продуктът е качествен, че се получи нещо истинско. [[more]]Да, нещо такова се получи. И аз много се радвам, че хора с най-различен професионален и музикален профил, с различни вкусове бяха много впечатлени от тази платформа, която се получи като звуков свят, различен и нов.

Аз наистина вярвам, че всеки човек има свой собствен глас. Въобще цялата ни съвременна култура някак не е толкова безнадеждна, защото ние все още имаме възможността да го търсим този глас. Естествено, много усилия се изискват да го намериш и да можеш да го артикулираш, да можеш да го съобщиш на другите, но не е невъзможно.

Все пак притежаваме свободата да го търсим.