Лица

Отбелязваме 120 години от рождението на пилота писател Антоан дьо Сент-Екзюпери

Лица

На 29 юни преди 120 години е роден Антоан дьо Сент-Екзюпери. Когато е на четири години, през 1904 г., Екзюпери губи баща си вследствие на мозъчен кръвоизлив. След загубата е отгледан от своята леля по майчина линия, като голяма част от детството си прекарва в Лион и Санкт-Мориц дьо Реманс. Според много изследователи на неговия живот средата, в която е живеел младият Екзюпери, е била катализатор на неговата любов към литературата, а после – и на творческото вдъхновение, с което сътворява емблематичното произведение „Малкият принц“

Санкт-Мориц е мястото, където през 1912 г. творецът открива своята друга голяма любов. Тя не е спрямо човек. Авиацията е нещото, на което Антоан дъо Сент-Екзюпери се посвещава също толкова, колкото и на литературата. Погледът към тази му страст насочва Габриел Вроблевски-Салвез. Отново заради авиацията намира смъртта си, като и до днес се спори за фактите около гибелта му.

Едва ли за някого е изненада, че военната му служба минава под знака на военната авиационна техника – назначен е в Първи авиационен полк в Страсбург и завършва Гражданското авиационно дружество. Мечтата му за полет високо във въздуха среща немалко препятствия, докато накрая получава разрешение от командира си и му е позволено да започне активна летателна подготовка. Пилотския си диплом получава през 1921 г. в Рабат. Малко по-късно е преместен и в Бурже, където получава тежки наранявания заради инцидент. 

Травмите променят посоката на летене в неговия живот. Заради събитията се отправя на своите пътувания в гражданската авиация. 1926-а е годината, в която му е поверен самолетът „Бреге-14“, с който обслужва линията Тулуза – Казабланка. Авиационният му път преминава през стремителен възход. Следва пренасочване по маршрута Казабланка – Дакар, а после оглавява базата Кап-Жюби. Ръководният пост е труден за писателя заради омразата, с която се сблъсква от страна на испанската власт и вътрешно разделените мавритански племена. Заради овладяването на 14 кризисни за екипажите ситуации става кавалер на Почетния легион. 

Когато започва Втората световна война, Екзюпери изпитва огромно желание да се завърне във военната авиация. И в този момент не липсват трудностите пред осъществяването на мечтата му. Като компромисен вариант е назначен в разузнавателна авиогрупа, където изпълнява 7 мисии в първата половина на 1940 г. Следващият епизод от въздушния живот на Антоан дьо Сент-Екзюпери се развива в Северна Африка, където е разположена неговата авиогрупа. По-късно извършва първия си полет над окупирана Франция. Следва и забрана за летене. Причина за нея е напредналата му възраст. 

Дори възрастта обаче не може да пречупи духа на Екзюпери, който е едновременно някъде между редовете и високо във въздуха. Използвайки свои стари връзки в Командването, писателят си спечелва още няколко разузнавателни полета. На 31 юли 1944 г. Екзюпери лети над Югоизточна Франция. След полета не се завръща в никоя база. Летецът е загинал при неясни обстоятелства. Кончината му става повод за спекулации, подсилвани от мистериозното изчезване. Три са версиите за смъртта му. Според първата самолетът му е свален от немски изтребители. Втората е конспиративна – твърди се, че някой умишлено е свалил неговия „Лайтнинг“, а в третата се предполага самоубийство. Предполагаемото място  

Има още...


в морето, където е загинал, е претърсвано многократно от водолази, докато през 2004 г. са открити останките от самолета му.

В творчеството на Екзюпери може да бъде открита чувствителност, рядко срещана в много други класически произведения. Емблематична за твореца винаги ще остане книгата Малкият принц. Уникалното в нея е, че и разказвачът, и Малкият принц са прототипни автобиографични образи на самия автор. Тяхната дълбочина ни позволява, освен в историческите сведения, да надникнем и в ранимата детска душевност на Екзюпери. Ето защо разказвачът пречупва житейските проблеми през призмата на сърцето и разума, като същевременно търси детето в себе си. Образът на принца пък е изграден като вечния мечтател, който е съпътстван от меланхолията по безвъзвратно изгубения малък Тонио. Погледът му винаги е отправен високо към звездите. Също както Антоан дьо Сент-Екзюпери обича да съзерцава небето, когато животът се опитва да го задържи на земята. Нека по повод на 120-годишнината на любимия писател си припомним 11 от неговите забележителни мисли.

***

"Войната не е приключение. Войната е болест. Като тифа."

***

"Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч…"

***

"Да бъдеш човек, означава да бъдеш отговорен."

***

"Да обичате, не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока."

***

"Животът създава ред, но редът не създава живот."

***

"Има само едно истинско богатство и то е общуването между хората…"

***

"Няма да намериш безсмъртието вътре в себе си."

***

"Съвършенството е добродетел на мъртвите."

***

"Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне."

***

"Трябва да преживееш много, за да станеш човек."

***

"Човек никога не е доволен там, дето е…"

 

100 години от рождението на Леда Милева