ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ориана Фалачи – нравът, който опитоми журналистиката

Ориана Фалачи – нравът, който опитоми журналистиката

На тази жена принадлежат едни от най-високите върхове в световната журналистика. Достига ги с неподражаемия си стил и с големи дози смелост. От отразяване на размирици в различни краища на света до безмилостни критики срещу недъзите на съвременното общество, публикациите ѝ не могат да оставят дори нотка на безразличие у читателя. Понякога уважавана, но често пренебрегвана и осъждана, тя е синоним на противоречията. Ето защо една привидно безобидна нейна публикация може да превърне света в арена на бурни дебати. А препятствията, които биха сломили всеки друг журналист, са повод за още един запис на магнетофона, с който е готова да превземе общественото съзнание. Всичко това е събрано в Ориана Фалачи – една жена с тегло от 40 килограма.

Детството на родената през 1929 г. Ориана преминава под знака на съпротивата срещу нацистите. Възгледите си формира заради своите родители, за които не пропуска възможност да каже, че са нейната гордост. Съпротивата срещу фашизма е поводът, заради който семейството на Фалачи е преследвано. Тежките времена на конфликти налагат огромна нужда от действия за преодоляването на кризата. 16-годишното момиче не подозира, че в бъдеще ще направи едни от най-запомнящите се кореспонденции и интервюта с влиятелни политици, диктатори и дори хора на изкуството.

Първата статия на Фалачи е публикувана година след края на Втората световна война. Още тогава колегите ѝ забелязват нейния уникален стил, който не прилича на нищо прочетено дотогава. По-късно в интервютата и публикациите си журналистката ще използва цялата жестокост на иронията, ще заявява крайните си позиции още преди да е задала въпрос и ще произнася морални присъди на тирани. Преди да настъпи този етап от кариерата ѝ, Фалачи пише в местни вестници, от родната си Флоренция се премества в Рим, а ключът към емблематичните пътувания е списание „Еуропео“, чийто облик подчинява на своето перо. Когато намира новата си работа в „Ню Йорк Таймс“, загубата за италианското списание е почти катастрофална. 

Работата в „Еуропео“ обаче е тази, която отвежда журналистката във Виетнам, Южна Америка, Близкия Изток и много други конфликтни зони. По тези места тя не само следи протичането на военните действия, но и търси човешките истории, които стоят зад образите на войниците или останалите нейни спътници. Кратките разговори, поместени в репортажите, са клеймо за цялото човечество – светът е подвластен на безсмислени кръвопролития, а смъртта е универсална за хората от двете воюващи страни. Подобни репортажи прави и от взаимно противопоставените Израел и Палестина, в която взима едно от запомнящите се интервюта с Ясер Арафат, ръководителят на Фатах. В записките си, граничещи понякога с литературата, Фалачи споделя, че не е впечатлена от дадените от Арафат отговори, въпреки че усилията ѝ да проведе срещата са довели до редица предварителни преговори. Максимата, която утвърждава с работата си, е, че пълният отговор в интервюто е по-важен от всички зададени въпроси.

Има още....

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...