Като че ли Селина е като Пипи Дългото Чорапче – тя е открила вълшебното хапче, с което “никога да не порЕснеш”. Обича собствените си грешки и обожава три неща, които започват със “С” както името й – свобода, смях и сънища.
Коя е Селина Йонкова тук и сега?
Дете, което всяка сутрин си припомня, че е остарял възрастен човек.
От какво е направена?
От желания, смях и сънища.
Ти кога разбра какво искаш?
Май винаги съм знаела – себе си... Още от бебе ме квалифицират като егоистка – нещо, което никога нито съм отричала, нито смятам за срамно. Егоистът според мен е човек, който пази своето и не нарушава пространството на другите.[[quote:0]]Какво не заменяш за нищо друго?
Способността да се смея.
Кое считаш за най-голямата си победа?
Успях да отгледам и да науча децата си да се справят по свой си начин с пътуването живот.
Къде пробиваш най-трудно?
Там, където клишето е клеясало.
За какво още малко не ти достига?
За спонтанното тръгване към нещо различно.
Къде е у дома? Колко често се прибираш там?
Чашата кафе край океана... сбъркала съм месторождението си явно. Заради отдалечеността си от него ползвам по-достъпни средства – книга, сън...[[more]]Какво те движи?
Любовта към мен самата и любопитството.
Какво може да те спре?
Чуждата тъга...
Какво е за теб да си една от нас – момиче от града?
Странно е... още свиквам.
Има ли нещо, което ти липсва, което би направила различно при нас, момичетата? Дай ни приятелски съвет как да станем по-добри, моля!
Бих говорила повече за трудния път на утвърждаване правата на жените... за все още господстващото пренебрежително или снизходително отношение към тях в българския начин на мислене...
Редник или генерал?
Невидим маргинал, когато животът е лесен; в трудни времена понякога се налага да вадя жезъла от раницата.
Разкажи ни любимата си приказка! Моля!
Имало едно време един принц, който държал, ако се ожени, да е за истинска принцеса. За да не сбърка и да познае коя е истинска и коя не, поискал съвет от майка си. И тя го посъветвала – наредили върху едно грахово зърно всички пухени постелки, завивки...
Ако сте я забравили, припомнете си я – Андерсен, “Принцесата върху граховото зърно”. Учи ни да виждаме под привидността.
