Лица

Моника Люински, най-скандалната стажантка

25 години след аферата с президента тя твърди "С годините вкусът към партньорите става по-добър"

Моника Люински, най-скандалната стажантка

           Моника Люински

Снимка: John Shearer/Getty Images

Историята започва през 1995 г., когато 21-годишната Моника Люински, която току-що е завършила колеж, постъпва на работа в Белия дом като стажантка по време на първия мандат на Бил Клинтън. Следва шумен скандал, свързан с разкритията за „непристойни физически взаимоотношения“ и Камарата на представителите на Конгреса на САЩ гласува за импийчмънт на Клинтън. В крайна сметка обаче след 21-дневен процес в Сената, Клинтън е освободен от всички обвинения, включително за лъжесвидетелство и възпрепятстване на правосъдието.

А какво се случва с Моника Люински 25 години по-късно? Освен че може да се похвали с доста успешна адвокатска практика и социална активност като посланик и стратегически съветник на Bystander Revolution, тя има собствена линия чанти и опит като водеща на рейтингово телевизионно шоу, наред с редовната и рубрика във Vanity Fair. Именно там тя описва и житейските уроци, които е научила четвърт век след като света научи за нея.

„На 21 януари 1998 г. политическият водовъртеж, който в крайна сметка доведе до импийчмънта на президента Бил Клинтън, започна с шокиращото разкритие, че той и аз – по време на мандата ми като стажант в Белия дом – сме започнали и поддържали дълга връзка. Какво разбрахме като нация - и аз лично - през 25-те години оттогава? Нека споделя някои мисли ”, написа Люински за списанието.

А ето ги и тях:

1. Можете да вземете правилното решение и пак да съжалявате.

2. Ако не можете да се смеете на себе си, вие сте толкова прецакан.

3. През 2023 г. сме (за съжаление) по-близо до реалността на „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд, отколкото бяхме, когато книгата беше публикувана през 1985 г.

4. Нагласата за „хвърляне на вина винаги върху жената”, за щастие, се е променила с течение на времето поради социалните условия. Един отличен пример: това, което започна през 1998 г. като „скандалът Люински“ или „аферата Люински“, претърпя надграждане с течение на годините. Културата и медиите се адаптираха,  по настояване на много обидени наблюдатели и арбитри,  да преименуват целия разказ като „Скандалът Клинтън“ или „Импийчмънтът на Клинтън“.

5. Както е видно от някои членове на политическата и оперативна класа в тази страна тормозът, както онлайн, така и публично, се е превърнал не само в общоприет маниер на работа, но и в начин да си осигурят  все повече нарастващи печалби.

6. И все пак...”комедията на тормоза” омръзна. „The Tonight Show With Jay Leno“ прекрати излъчването си през 2014 г. В края на ефирния „живот” на Лено Центърът за медии и обществени въпроси към университета "Джордж Мейсън" анализира 44 000 негови шеги, които той е разказал в ефир по адрес на президента Клинтън, сред замесените аз бях единствената топ 10, която не беше избрала да бъде публична личност.

7. Как да измерим напредъка? През 1998 г. 105-ият Конгрес беше съставен от 65 жени и 67 представители, които се идентифицираха като чернокожи, испанци, азиатски или местни жители на Хавайските острови/тихоокеанските острови, индианци или многорасови. През 2023 г. 118-ият Конгрес се състои от 149 жени и 133-ма, които се идентифицират в различни категории.

8. Намирането на радост – дори търсенето й – е съществена част от живота. Не трябва да чакате радостта да ви намери. (Извод: Дисниленд все още е най-щастливото място на земята.)

9. Иска ми се да мога да кажа, че сега получавам хонорари. Не. Но поне текстовете ми станаха по-добри.

10. Отне ми 22 години, за да мога да гледам „Западното крило”. И да съгласна съм – сериалът е брилянтен (и за щастие, никой в него не носи барета).

11. С годините вкусът към партньорите става по-добър.

Има и още....


12. Кои са двата основни примера за „социален триумф” от 1998 до 2023? Свободата да се ожениш, за когото искаш, стана възможна (2015 г.) и защитена (2022 г.). #MeToo е много важно и основополагащо движение, а не „отклонение”.

13. Скръбта царува в царството на загубата. Имам предвид не само загубата на любим човек, но и загубата на надежда, мечта или самата любов. Изглежда, че обработваме скръбта пласт по пласт, но никога не можем да я преодолеем напълно. Един ден ще напиша кратка история за вендинг машина, която може да доставя „точното количество скръб”. Нещо като -идеалното количество, с което можете да се справите за дадения момент, за да се придвижите напред, така че да не потънете.

14. Оказва се, че родителите ни не са „тъпи“. Точно обратното. (Но те все още са досадни на моменти.)

15. Мултивселената е реална.

16. Мислехме, че „жълтото” отразяването на новините не може да стане по-безхаберно или разрушително след процеса срещу O.J. Симпсън (1995 г.), папарашката тълпа, която преследва принцеса Даяна до смъртта й (1997 г.), или натиска около цялата сага с Клинтън (1998 г. до 2000 г.), която даде тласък но телевизионна мрежа Fox News. Оказва се, че сме предположението ни е грешно. До голяма степен поради огромното влияние на социалните медии, скандалният цикъл 24/7 се оказва още по-опустошителен с течение на времето – за живота, кариерите, репутацията, публичния образ и психиката на всеки един американец.

17. Едно общо нещо е, че всички сме правили грешки. Това е неизбежно.

18. Не можете да избягате от себе си и своята история.

19. Силата на една добра дума е необикновена. В най-дълбоките, най-мрачните моментиу когато ви е най-тежко на душата, простият акт на човешка доброта е мощно нещо.

20. „Хероиновият шик“ от края на 90-те най-накрая излезе от мода. И сега има дрехи, модели и манекени с всякакви форми и размери. Често си представям как подобни положителни за тялото послания биха повлияли на собственото ми самочувствие, когато растях. И се чудя как това би повлияло на т.нар. fat-shaming на младите жени от моята младост.

21. Пол Ръд изглежда по същия начин. Как е възможно това?

22. Подбирайте приятелите си внимателно. Преди двадесет и пет години имах един от най-лошите приятели в света - Линда Трип. Въпреки че оттогава се освободих от негодуванието и горчивината, с които свързвам нейното предателство, не мога да не подчертая колко съм щастлива, че успях да се доверя на нови хора. Силно емоционалните и топли отношения с моите приятели - това са „инвестициите”, за които си струва най-много да се грижа.

23. През 2014 г., вечерта преди първото ми есе да бъде публикувано във Vanity Fair, един от най-добрите ми приятели ме запозна с този цитат на Анаис Нин: „И дойде денят, когато рискът да остана стегната в зародиш, беше по-болезнен от риска, който е поел да разцъфти.“ Поемете риска да „ разцъфтите”. Всеки ден.

24. Посттравматичният стрес – сравнително нова диагноза през 90-те години на миналия век – сега засяга около 6% от възрастното население на САЩ в даден момент от живота, или приблизително 12 милиона души годишно – без да се броят легионите непълнолетни, които страдат от това . Мисля, че „справянето със съвременната травма“ ще бъде „съзнателността“ на следващите 25 години.

25. И накрая - не знам как да кажа това, освен в прав текст макар и да звучи изтъркано-можете да преживеете невъобразимото. (Не напразно нарекох моята филмова и телевизионна продуцентска компания Alt Ending.)