Мирoслава Кацарова се занимава активно със създаването на качествен и модерен джаз. А когато не е на сцената, гласът й може да се чуе на честотата на радио Джаз ФМ, където всяка седмица тя споделя със слушателите най-добрите примери от света на красивия латино джаз и представя най-забележителните гласове от световната сцена. С нея си поговорихме за музиката и джаза, за вдъхновението и ролите в живота. Вижте какво още ни разказа Мира в един момичешки и откровен разговор...
Кой те откри за света?
Вярвам в библейската притча “По плодовете им ще ги познаете...”, затова се опитвам да правя красиви и смислени неща, които сами да говорят... Мисля, че полагам усилия да държа будни сетивата си за красивото, доброто, умното, новото и да изследвам света непрекъснато, защото състоянието на откривател е много вдъхновяващо. И, честно казано, обикновено не разчитам някой да ме открива за света в по-популярния смисъл на този израз. Благословена съм да срещам по пътя си хора, които сами по себе си са цели вселени, и тогава аз откривам един нов и непознат свят. Но не мога да скрия, че се чувствам развълнувана, когато някой от тези хора ме открие.
Ако не беше започнала да пееш, сега щеше да си...
Бих изучавала древни езици, бих се заровила в изследване на смисъла и произхода на думите, бих продължила да се занимавам с библейска археология, древни текстове, богословие, философия... Все пак такова ми е образованието. Но тъй като това ми звучи малко самотно, а аз съм общителен човек, навярно бих станала преподавател... Знам ли... Опитите да си представя другия си възможен живот не са ми присъщи, защото съм доволна от настоящия си – аз съм една щастлива жена!
Защо джаз?
Харесвам джаз още откакто чух гласа на Били Холидей, а после прочетох и нейната биография “Лейди пее блус”... Това стана, когато бях в VІІ клас. След това започнах да се вълнувам от инструментален джаз. Идолът в гимназията ми беше Майлс Дейвис, после Колтрейн... Джазът има за мен много харизматично излъчване – това е едновременно бунтарска, интелигентна и носеща покой музика; свободолюбива, но и пълна с дълбочини и интересни закономерности, което я превръща в игра, подобно на самия живот. А едно от най-ценните качества на джаза е общуването. Това до някаква степен се дължи на импровизацията като основно изразно средство, защото се редуват всички музиканти и импровизират, сякаш са се събрали едни хора и си говорят...[[quote:0]]В джаз групата всички са наравно важни, а това предразполага и публиката да се чувства като част от процеса на създаване на музиката. Всички са свързани и общуват отвъд думите. Това е очарованието на тази музика, която мнозина възприемат за елитарна – да, изисква се усилие да слушаш, разбираш, приемаш, търсиш... Но този механизъм се задвижва от сърцето. Когато един път това се случи, после се чувстваш като у дома... В този смисъл джазът е хуманизъм.
Кое те вдъхновява?
Вдъхновяват ме много неща. Първо любовта и обичта във всичките им проявления... Хубавите книги (в момента – Ромен Гари, Туве Янсон, Зейди Смит), добър театър, филми, картини и галерии, концерти, силни нови музикални албуми... Нови артисти с иновативни и самобитни виждания (напоследък това са Гретчен Парлато, Марк Джулиана, Аарън Паркс, Ники Шрайър, Джералд Клейтън)... Вдъхновяват ме хората, срещите, разговорите... празниците... Вдъхновява ме вкусната храна – обичам да готвя за любими хора, за приятели... През есента и зимата неделното печено е направо ритуално! Едно от любимите ми занимания са разходките – в планината имам маршрути, които сама си правя и тогава тишината е невероятно вдъхновяваща. А в градовете разходките са други – в моя град се движа с кола и все по-рядко ходя пеш, но в чуждите градове, където обожавам да пътувам, съм основно пешеходец... Ето това безцелно шляене по непознати улици е едно от любимите ми вдъхновения![[quote:1]]Не мога да скрия, че ме вдъхновяват и красиви вещи, дрехи, обувки, парфюми... В това отношение най-възхитителната вдъхновителка за мен в момента е Изабел Маран, която от две години просто колекционирам. Но, както казва един мой приятел, опитвам се да бъда умерен консуматор...
Като беше малка, много искаше да...
Когато бях малка, пеех песни на Едит Пиаф, организирах минипредставления на приказки и с часове наблюдавах звездното небе... Познавах всички научени от баща ми съзвездия и бях неудържимо привлечена от звездите... Честно казано, това бяха най-уютните ми часове, прекарани или на къмпингите на морето, или в града, защото като малка нямах село за летуване както всички деца. Не знам точно какво съм искала тогава, но сега се замислям от време на време какво е било и се опитвам да си спомня какво е ставало в детската ми глава...
Кога разбра, че си хубава?
Има дни, в които се чувствам хубава още щом се събудя, и дни, в които изобщо не се харесвам... Красотата е субективно и относително понятие, колкото и банално да звучи... Но винаги съм хубава в очите на любимия мъж. Хубава съм и когато съм одухотворена, а това обичайно става след преживяно и надмогнато предизвикателство или след някаква болезненост, колкото и парадоксално да звучи.
Любимата ти роля в живота?
Обикновено в живота не играя роли. Опитвам се да бъда истинска и знам, че “истината ще ви спаси”. Не играя роли, но съм многолика. А и мисля, че човек се променя. Това го прави различен в етапите от развитието му. Не се ограничавам и това е важно.
Най-голямото ти постижение е...
С времето критериите ни за постижение се променят. При мен неизменният приоритет е семейството ми, музиката и приятелите ми. И като се обърна назад, виждам, че имам дете, което расте умно и щастливо, като добър и достоен човек. Виждам голямата си любов, с която съм повече от 20 години в една вълнуваща, променяща се, еволюираща връзка... Виждам силни приятелства с достолепни, смислени и шарени хора. Виждам концерти, записи и музика, която ще остане и след нас. Виждам, че благодарение на работата ни – моята и на колегите ми от Джаз ФМ Радио, кръгът от хора, които слушат умна музика в България, се разширява.
Радваш се, че не си...
Обикновено се радвам, че съм.
По какъв проект работиш в момента?
От пролетта насам аз и музикантите, с които работя (а те са прекрасни артисти и хора – Миро Турийски, Еко, Христо Йоцов, Младен Димитров) изнесохме доста концерти с новата ми програма Cinema – песни от любими филми, преаранжирани и моделирани в стилистиката на джаза, с визия, която съпътства музиката. Това са пиеси от филми като “Криле на желанието”, “Ново кино “Парадизо”, “Говори с нея”, “Пина”, “Бразилия”, “Един мъж и една жена”, “Буена Виста Соушъл Клъб” и други.[[quote:2]]В момента работя в студио върху третия си албум и част от тези песни са записани вече. Към тях добавяме и авторски песни, които си имат връзки с филмовите. Работното заглавие на албума е “И не е ли нашият живот под слънцето само един сън...” Това е дълго казано, но е красиво и точно, а също и дълбоко свързано с философията на музиката от албума. Освен това с Елин Рахнев планираме концертът Cinema да се превърне в театрален спектакъл и музиката ни да влезе в някои театрални салони.
Друга идея, която внимателно обмислям в момента, е изработване на програма само с френски песни, претворени в джаз стилистика. Всъщност в главата си имам още няколко проекта, но ще видим кой ще се случи.
Къде е вкъщи? Колко често се прибираш там?
Буквално имам две къщи, които са моят дом. Едната е в планината, а другата – в града. Там е моето спасение, там ме очакват винаги любимите ми хора, там са моите книги, моята музика, моята кухня, моята беседка “върху облаците”, където съм прекарвала незабравими сутрини, нощи, обеди – с приятели, с любим човек или просто сама.
А иначе съм се чувствала у дома на много места, непознати за мен дотогава. Галерии, клубове, сцени, където съм пяла, Бибоп Кафе в Пловдив, студиото, където записвам предаванията си за Джаз ФМ, малка пицария в квартала Сен Жермен в Париж, любимото ми ресторантче във Флоренция, галерията за модерно изкуство в Дюселдорф, Блу Ноут в Милано, Виена и още много малки местенца, където съм получавала странен и необясним пристъп за близост.
Изпей ни една песен...
Щях да ви напиша стихотворение, защото музиката е поезия, но реших да ви оставя една моя песен...
