ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Манол Лазаров: „Никога не съм си мислел, че ще стигна дотук“

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Успях да усетя вълнението на Манол Лазаров, когато спечели World Class Барман на годината само преди броени месеци  тогава между няколко въпроса и отговора ми каза: „Аз не съм най-добрият барман в България, няма най-добър барман никъде по света“. За него е важно да показва най-доброто, на което е способен, а състезанията приема като място, на което може да приложи теорията си на практика, да научи нови неща, да срещне нови хора. Срещаме се на негова територия  в бар „Спутник“, където участва активно в новото меню с коктейли, за да ми сподели как се чувства малко след участието си на световния финал в Глазгоу, какви са предизвикателствата за един барман, кои са новите тенденции при коктейлите и какви са реалните стъпки към устойчиво развитие.

Каква е емоцията след Глазгоу и след световния финал?

Манол: Беше готино, но имаше и моменти на стрес. Сега, когато всичко свърши, се чувствам много добре, с разширени умения и гледни точки. Там тестваш на максимум какво можеш. И когато видиш докъде е този максимум, осъзнаваш, че можеш и повече. Виждаш се с колеги, всеки споделя как е при тях, как върви работата и разбираш как в различни краища на света се случват нещата с барманството, коктейлите. Яко е, че се бяхме събрали 150 души, бяхме на едно място, все едно бяхме едно голямо семейство, което сме и реално. Със сигурност тръгнах с по-малко позитивна нагласа, защото беше изненада, че изобщо спечелих. Но най-лесният начин да излезеш от зоната си на комфорт е нещо да те бутне. Като да се научиш да си взимаш студен душ – най-лесно е, когато просто ти спрат топлата вода.

Докъде се класира?

Манол: Тази година е по-различно даването на точки, има съвсем нова система, доста по-сложна, защото още калкулират резултатите. Първо сме всички, после се разделяме на четири групи, всяка група си има съдии... Но това няма значение. Всеки човек там е направил най-доброто, което може, и е представил най-доброто от държавата си. Както и на теб ти бях споделил преди, няма най-добър. Яко беше, че имаше много млади хора като мен, на по 23.

След всичко, което видя там, как би определил нивото на българската бар култура?

Манол: Не сме толкова зле, като се има предвид, че се развива само от десет години. Ето например Tasting Room на Геро, с когото бях на финала в София. Това е бар, който трябва да се посети. Той е като библиотека за алкохол. Неговата концепция е всеки един алкохол, който може да се внесе, да го има там, дори изкупува стари бутилки и създава една огромна колекция. Едновременно е магазин и бар. Можеш на конкурентна цена да си купиш нещо, което го няма в магазините, или да отидеш да се насладиш на хубаво питие. Правя му реклама, разбира се, защото си заслужава мястото и е във Варна, където виждаме, че също се развиват нещата. Не само в София. Разбира се, и във Велико Търново, в Tequila Bar Funky Monkey, откъдето аз идвам.

Развиват се нещата, има търсене, качва се стандартът в България, защото хората могат да си го позволяват, a в края на деня ние не можем да съществуваме без тях.

Самите хора вече търсят по-качествени питиета.

Манол: Абсолютно. И това е хубаво, защото в момента дори най-евтините дестилати са сто пъти по-хубави от тези преди 200 години. Сега дори и с най-малко вложените средства пак са направени с добро оборудване. Задължително всяка дестилерия, пивоварна или изба има технолог, който отговаря за качеството. Едно време хората са слагали керосин, опиум, смесвали са какво ли не, най-вече през сухия режим. Всичко, което е можело да те напие, се е пиело. Но да, има търсене, защото хората могат да си позволят по-добри неща. Ако много ти се пие, ще си вземеш една бутилка водка и ще си пиеш вкъщи, но барът е място, на което трябва да ти е готино, да се социализираш, да слушаш музика, атмосфера, да срещнеш хора, познати, приятели. Хората са се научили да ценят качествените неща.

Ти си започнал като барман съвсем случайно в едно малко заведение във Велико Търново. Предполагаше ли, че толкова скоро ще стигнеш до събитие като това в Глазгоу?

Манол: Не. Пътувах с Ванката (бел. ред. – Иван е човекът, който стои зад Tequila Bar Funky Monkey, където Манол е работил) до една дестилерия и си казах: „До края на година искам поне още веднъж да отида някъде в чужбина“. И то какво стана. Сега на състезанието имахме тренировъчен лагер в Одеса, после първият ден от него се проведе в Холандия, а след това отидохме в Ивърнес, което пак е Шотландия, където пренощувахме, за да отидем до остров Скай. И накрая – останалите три дни в Глазгоу. Т.е. бяхме на три различни локации. Сега предстои с приятелката ми да ходим на Athens Bar Show в Атина. Съвсем случайно си го пожелах и то ми се случи. Дори повече, отколкото си мислех. Никога не съм си мислел, че ще стигна дотук. Реално се записах на състезанието World Class, след като Иван беше участвал, когато още работех в Tequila-та. Дойдох следващата година в София и реших да се пусна. Взех, че се представих добре и започнах да тренирам, да се занимавам. Някои хора могат да си помислят, че аз като съм млад, съм по-наперен, но не съм. Не трябва да си мислят, че не съм отделил достатъчно време на това. Има хора, които дълго са работили, но практиката и теорията трябва да вървят ръка за ръка. Аз имам много теория зад всички неща, които правя и състезанието ми позволи много от тях да ги вкарам в практиката.

Откъде имаш теорията?

Манол: Чета книги, питам хора, винаги съм любопитен. Когато се запозная с някой пивовар, питам как се прави това, как се прави онова, аз съм супер досаден. Мога да те накарам да не ми приемеш приятелството във фейсбук, само защото съм ти задал 1500 въпроса. Това е – любопитство! Иван много ми помогна, защото ме научи да се интересувам от това, което продавам, защото това е по-добрият начин да го правиш. Когато знаеш цялата история на продукта, създателите, когато го обясниш на клиента, който никога не го е пил, успяваш и да го запалиш. Първо започнах да се интересувам от уискита и видях как това наистина работи. Оттам тръгна и цялостно любопитсвото и към коктейлите, съставките, към всичко.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...