„След като човекът е съумял да разочарова дори дълготърпеливия си Създател, какво остава за нас? Мнозина, погнусени от човешката природа, избират да пренесат вярата си от хората върху системата. Във всяка система обаче все някъде се е сврял човек. Той е слабото ѝ звено. Решението не е да го премахнем, а да го усилим. Решението не е в избора "човек или система", а в обединението им.“
„Сляпата вяра само в системата е екстремизъм; сляпата вяра само в човека е наивност. Прочее, трябва да използваме системата, за да позволим на човека да прави добро, без да възлагаме непомерни надежди нито на едното, нито на другото.“
„Ненавиждам революциите, защото разместват пластове, промотират случайни лица, рушат цивилизационни достижения и в тях силата надделява над правдата. Не е нужно да чакаме велики промени. Достатъчно е да започнем с малки, но неотклонни стъпки. Често те се оказват достатъчни.“
„Затова предлагам, да обичаме и да вярваме в хората, защото засега сериозна алтернатива не се е очертала. И да им помагаме, да не ни разочароват. Да им помагаме, защото не можем да очакваме чудеса от хора, поставени в лоша система. Системата не може да оправи хората, но със сигурност може да ги развали."
„Когато спорим, то не е, за да убедим някого или да проверим себе си. Правим го, за да чуем аргументите, които подкрепят нежеланото от нас. Но само за да можем следващия път да ги оборим по-добре. И за да перфекционираме собствените си доводи. Търсенето на истината е второстепенно. Ако е въобще от някаква степен. Никого не можеш да убедиш. Най-много да го ядосаш."
„Не чакайте Армагедон. Армагедон е повсеместен и ежедневен. Просто участвайте в него. Страните са неясни само на пръв поглед. И по-добре изберете, да сте от лошите, отколкото да шарите между фронтовете. Предателите общо взето не успяват много".
„Истината не може да ни отклони в грешна посока. Мълчанието със сигурност ще го направи."
"Ежедневното борене на злото изглежда уморително само ако не се свикне с мисълта, че то е било открай време и ще е завинаги."
„Ние ще се борим за правото си да дишаме!“
Каролина Касабова
Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...
;void(0);){kind=link}
