Обожавам есенните нощи, в които се стъмва рано, но е още топло и някак мирише на лято. В една такава вечер, приглушена и притихнала, се срещнах с Елма. Настанихме се сред уюта на градината на Once Upon A Time Biblioteka и дълго си говорихме. За Ема от „Безкрайната градина“. За Елма от безкрайната вселена. За Елица от София. Търсеща, космополитна, интересна, истинско момиче от града.

Разкажи ми за Ема и „Безкрайната градина“.

С тях открих за себе си магията на киното и тя се дължеше на невероятната синергия вътре в екипа. Снимахме в продължение на месец и когато усещаш, че с другите вибрирате на една честота, нещата се случват с лекота. Имаше и напрежение, защото Галин (бел.ред. - режисьорът Галин Стоев) е перфекционист. Виждах в неговия поглед как докато мисли, разсъждава и дава насоки, търси нещо конкретно и няма да вземе по-малко от това. За мен като актриса беше първи пълнометражен филм и той ми помагаше. Имаше неща, които не изричахме, но се разбирахме. Галин използваше малко думи, но много точни и навреме. Тази героиня наистина започна да се ражда в мен и я усещам осезаемо, усещам как се движи. Тя е един вариант на мен, защото в мен има и много други.

Кога беше по-вълнуващо - в началото на снимките или в преоткриването на Ема?

От самото начало чувствах един силен трепет, което е важно за мен. Не защото е филм или заради ролята, а защото е точно тази роля. Интуиция. Още след първия кастинг си казах: тук има нещо, нещо, което търся. Интересно ми е да се занимавам с персонажи, които имат дълбочина, имат свят, който е любопитен за мен, който самата аз искам да открия. И видях това в Ема. В Галин видях невероятна енергия и сила, страхотен интелект и разбрах, че има мисъл, има намерение, което е силно, положително и конкретно. Не просто история. Много се интересувам от физика и се сещам за закона за ентропията - за това как се затоплят нещата и как топлото винаги преминава към студено и само студен предмет може да се затопли. Единствената разлика при двете състояния е, че при промяната частиците трептят много силно. Нали знаеш, когато ти се случва нещо важно в живота и усещаш тези частици и онова туп-туп, туп-туп. Когато го има това, знам, че съм на точното място и че правя точното нещо.

А коя е твоята безкрайна градина?

Да открия себе си и през себе си - всичко останало. Безкрайната градина е безкрайната вселена, безкрайното съзнание. Понякога се чувстваме у дома, понякога се чувстваме сякаш сме на място, което никога не сме виждали, дори и да влизаме в една и съща стая. Тази метафора ми хрумна от моята героиня, която има магазин за цветя, а в задната стаичка е нейната безкрайна градина, там, където прави макета. За мен имаше символика, че съзнанието е това, което е отпред в предната част на магазина, а подсъзнанието е нейната задна стаичка, където тя много повече гради. Още толкова много неща не знам и усещам един безкраен потенциал в живота.

Аз самата съм потенциал, материал, от който бих могла да направя нещо или да не направя нищо.

Т.е. все още се търсиш.

И не мисля да спирам. От една страна, в този етап от живота си се усещам, че съм личност, имам принципи за себе си, т.е. чувствам, че имам основа, която е сравнително стабилна. Но от друга страна, мисля, че за мен самата развитието няма граници - да играя, да се трансформирам, да опитвам, да търся. Ето тази безкрйна възможност да откриваш потенциал, без значение на колко си години.