Лица

Елисавета Белобрадова: Българинът не е тъп!

Лица

Доскоро я познавахме като Летящата Козила Ерато и се забавлявахме с нейните остроумни и самоиронични постове във Фейсбук. Отвъд славата й в социалните мрежи обаче, Елисавета Белобрадова е съосновател на сайта "Майко мила", двигател на платформата за социално предприемачество "Оле Мале", обществена активистка, а отскоро и кандидат за депутат от листата на Демократична България в 25 МИР, София.

Днес с нея си говорим за политиката като мечта на едно 13-годишно момиче и за неочакваната цена, която плаща за смелостта си да влезе в нея. Опитваме се да отговорим на въпроса кой е виновен за огромната здравна и хуманитарна криза, в която се намираме, и се шегуваме с въпроса, който никога не се задава на един мъж – "Кой гледа децата?".

Ако перифразираме известната сентенция на Клаузевиц за политиката и войната, вероятно можем да кажем,  че за Вас политиката е продължение на обществената дейност с други средства. Ако е така, смятате ли от опита си на политик досега, че това е правилната и ефективна посока за развитие на един обществен деец? Вярвате ли, че като народен представител можете да допринесете повече за каузите, зад които стоите, отколкото като активист?

Елисавета Белобрадова: Смятам, че всеки етап на обществена дейност допринася за завършването на един успешен обществен процес. Въобще процесите се създават от нужди, които се трупат. Когато тези нужди са твърде сериозни и засягат голяма или важна част от хората, се намесват активисти, организации, държавата, както и частният сектор. В този смисъл социалната политика е нещо, в което живея последните години. Най-вече – като говорител на правата на жените и техните проблеми, през социално предприемаческа дейност, която помага на специфична група жени – майките на деца с увреждания. Събирали сме пари за бебета, участвали сме в конференции, в изработване на законопроекти, сътрудничили сме си с община и политици. Сега остана една последна сфера, в която не съм работила – самата политика. Не виждам разлика, освен че отговорността тежи още повече, тъй като наистина вече няма на кого да я прехвърлиш.

Какво е за вас влизането ви в политиката – неизбежен компромис, шанс за промяна, лична реализация? А каква е цената, която плащате?

Елисавета Белобрадова: Влизането в политиката е като пътят на листото в реката. Естествен процес, който можеше да се предвиди, още когато бях на 13 и стоях права на служебния вход на Народното събрание да събирам автографи от депутати. Звучи много смешно сега, но за мен тогава политиците бяха звездите, които ми бяха интересни. Те правеха всичко, което ме вълнуваше тогава и продължава да ме вълнува 30 години по-късно. Никога не съм спирала да бъда политически активна и това просто е последното стъпало в една посока, която е била предопределена.

Цената, която плащам, е неочаквано страховит стрес. Липса на спорт, движение, липса на свобода. Нула статуси с хумор. Душата ми страда, тялото също. Не се оплаквам, споделям – както винаги сме призовавали жените в проекта ни "Майко Мила". Сподели, за да ти стане по-леко и да избуташ живота някак, защото колкото и да е трудно, това е, което искам да правя. Това е, в което вярвам. Ако не искам, ще се откажа. Аз не съм сантиментален човек, нито съм жадна за власт. Когато стане непоносимо, ще си тръгна. Засега просто споделям.

А до каква степен се наложи трансформация на образа на Козилата в Елисавета Белобрадова? Има ли вътрешно противоречие между тези два образа?

Елисавета Белобрадова: Никакво противоречие няма, освен че самата аз станах по-обрана в изказванията си по странични на политиката теми. Вече не смея да хейтя ни българско кино, ни български книги, ни хора по телевизора, защото положението е различно. Дори не смея да пиша какво мисля за "Скуид гейм".

И не е от страх, никога не ме е било страх от нищо. От уважение към хората е.

Те очакват от мен да се простя с фриволното поведение. Не знам дали е така, но имам такова усещане. А да спреш да си фриволен и да бъдеш отговорен, означава да си сложиш спирачки.

Влязохте в предишния парламент от листата на ДБ и отново се кандидатирате, този път като водач на листа в 25 МИР. Какво е усещането да си народен представител и какво е предизвикателството във воденето на политически спор на живо, вместо в социалните мрежи?

Елисавета Белобрадова: О, изключително ново усещане за мен е да съм народен представител. Тази зала с крещящи хора е толкова непривична обстановка за мен. Мисля, че никога не съм участвала в по-демократичен процес – всеки да може да се изказва безкрайно по даден въпрос и да взима думата, когато пожелае. Аз цял живот съм била шеф на екип. Имаме двайсет минути за шест проблема. Няма време за приказки, за речи. Има проблеми, бюджети и страшно къси срокове. От друга страна, екипите ми никога не са писали национално законодателство и разбрах, че в Народното събрание има два вида работа – дълги смислени дискусии, от които се раждат закони и се упражнява контрол върху изпълнителната власт и дълги, безсмислени патърдии с цел да се дестабилизира властта, да се внесе хаос и да се компрометира институцията. Реших да участвам само в единия вид.

Що се отнася до социалните мрежи, аз там спорове не водя. Социалните мрежи нямат правила и там съществуваш по свое усмотрение. Моето усмотрение е много еднопосочно. Чак сега, когато станах народен представител и кандидат,

Продължава на следващата страница...


влязох в диалог с хората, защото това ми е работата и я върша от все сърце. Но когато става въпрос за личната ми позиция като човек извън парламента, който се разхожда по улицата и яде сладолед, трудно ще успеете да ме въвлечете в какъвто и да било разговор в интернет, камо ли спор.

България като че ли е поставена пред най-голямото си изпитание през последните десетилетия и на фона на тази огромна хуманитарна и здравна криза, отново се вижда огромното разделение на българите. Това разделение винаги го е имало, но как вие като политик виждате пътя пред нас – има ли шанс за единение на нацията, която очевидно заменя завета за Съединението с този, че „всеки сам си преценя“?

Елисавета Белобрадова: Постоянното говорене, че нацията си е сама виновна много ме изнервя. Българинът не е тъп. Чудесни хора сме. Просто сме обект на денонощна дългогодишна дезинформация от всички възможни места. С човек като Бойко Борисов, който си мени мнението всеки ден, прегръща ту генерал Мутафчиев, ту доцент Мангъров, без никаква кампания, без единно мнение, с лекари които проповядват да не се ваксинираме, с наплашени учители, с никакъв план, мерки, които се сменят всеки ден и смърт, смърт, смърт.

Служебното правителство не направи нищо, за да промени това впечатление, защото сме в постоянна предизборна кампания от осем месеца и всеки го е страх да вземе дългосрочни, основани на наука мерки.

Чия е вината за това разделение – на елита, част от който е и „градската десница“, на медиите, на народопсихологията ни? Упрекват именно интелектуалния елит във високомерие и измяна на идеала за будителство? Длъжник ли е българският интелектуалец на своите сънародници?

Елисавета Белобрадова: Не знам кой го е измислил това с българския интелектуалец, но реално никой не е виновен, а всички са безкрайно агресивни, защото са объркани, уплашени и напълно изоставени. И интелектуалците, и хората на пазара в Красна поляна. Всички бяха изоставени от управляващите, от държавната администрация, от всички. Дори от медиите, но медиите не са длъжни да правят добро и да пазят духа висок, защото са частни. Един вид, всичко е само пожелателно. Докато дълбоката разруха в душата на хората, които не са виждали никога ред, предвидимост и спокойствие, е причинена изцяло от политиците и администрацията. От трите власти и местната администрация. Изтръпвам, като чуя думата „народопсихология“. Който вярва в народопсихологията, не познава българи в чужбина. Разбира се, че си имаме наша „окраска“, но тя не е по-лоша от италианската или португалската. Просто сме много уплашени, бедни и с наострени нокти да се отбраняваме.

Кой бизнес вярва на мерките, като е бил изнудван, глобяван постоянно от НАП, със закъснели с месеци помощи, черни каси, за да оцелее? Кое семейство, което се бори години за детска градина, детето му лежи само в болницата и не пускат майка му при него, вярва на системата? Кой в България има въобще доверие на нещо? На полиция, на съдебна система? И после, всички тези институции, които са те тормозили с години казват „Трябва да се ваксинираш. Ако не се ваксинираш си тъп.“ Ми не си. Уплашен си, нямаш никому доверие.

И все пак – хора, ваксините спасяват живот. Искам тук да го кажем пак.

Ограничени ли са жените политици само в социални теми и каузи? Това ли е мястото, което българската политика отрежда на жените или това са областите, които категорично имат нужда от женска ръка?

Елисавета Белобрадова: Не съм се замисляла над това. Принципно аз не мисля в посока мъже-жени особено много. Това е сферата, в която имам експертиза. В Демократична България Надежда Йорданова е нашият топ юридически експерт, а доктор Таня Андреева е лекар. Имаме жени в земеделието, в бизнеса. Няма подобно разделение и макар социалната сфера да е по-интересна на жените, защото те с по-голяма готовност проявяват емпатия, това не значи, че там не трябва хладен ум, икономическа логика, железни юридически познания и всичко, което се изисква и в Министерството на транспорта примерно. Аз не съм Флорънс Найнтингейл, опирам се на здрав разум, практичност и максимална прозрачност при водене на политики.

И накрая, един въпрос, зададен с усмивка – какво се случва у вас и кой гледа децата?

Елисавета Белобрадова: Ахаха, много е смешен този въпрос, защото никога не питат мъжете кой гледа децата. Ами децата ги гледат бившият ми мъж и сегашният ми мъж, както и голямата ми дъщеря помага много. Тя вече е почти на 18 и няма нужда никой да я гледа. Освен това, дори сама се опитвам да ги гледам. Опитвам се да бъда криво-ляво добра майка, но понякога е трудно, признавам си. Гледам да ги прегръщам много, да не викам, да имат чисти чорапи, да ходят навън. Опитвам се да запазя здравия разум в семейството и засега се получава. При всички случаи, нищо от моите политически въжделения и работа нямаше да са възможни без помощта на хората около мен. Нали така е редно да кажа накрая в отговор на такъв въпрос?

Защо секънд хенд?

Елисавета Белобрадова: Защото никога не съм имала официален гардероб и да си купя всички дрехи, нужни за народен представител, би било финансова катастрофа за майка с три деца. Обичам много втората употреба дрехи, има фантастични групи във Фейсбук, както и много добри магазини в София. Благодаря на всички жестоки жени, които ме снабдиха с чанти, костюми, ризи, понякога дори подарени. За мен е супер важно, че мога да съм икономически икономична, да има устойчивост в облеклото ми, да съм добре облечена и да участвам в женските общности, които обменят не само дрехи, но и супер емоции и супер срещи

Защо чак фотосесия?

Елисавета Белобрадова:  Защото при влизането ми в предишното народно събрание жълтите медии започнаха да пишат за това с цел да ме засегнат и да извадят този факт като нещо много излагащо. Затова реших, че всъщност трябва да се опитам да променя начина на мислене и да говоря повече за това и идеята човек да живее по-нормално, икономично, устойчиво, да се гордее с това и едновременно с това да е много добре облечен, благодарение на добрия вкус на някой преди него. 

 

Константин Корчев: Да си човек на изкуството, е предизвикателство във всяко едно време