ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Елисавета Белобрадова: Българинът не е тъп!

Елисавета Белобрадова: Българинът не е тъп!

Фотосесията е осъществена изцяло със секънд хенд дрехи и е дело на Слав и Хубен.

Доскоро я познавахме като Летящата Козила Ерато и се забавлявахме с нейните остроумни и самоиронични постове във Фейсбук. Отвъд славата й в социалните мрежи обаче, Елисавета Белобрадова е съосновател на сайта "Майко мила", двигател на платформата за социално предприемачество "Оле Мале", обществена активистка, а отскоро и кандидат за депутат от листата на Демократична България в 25 МИР, София.

Днес с нея си говорим за политиката като мечта на едно 13-годишно момиче и за неочакваната цена, която плаща за смелостта си да влезе в нея. Опитваме се да отговорим на въпроса кой е виновен за огромната здравна и хуманитарна криза, в която се намираме, и се шегуваме с въпроса, който никога не се задава на един мъж – "Кой гледа децата?".

Ако перифразираме известната сентенция на Клаузевиц за политиката и войната, вероятно можем да кажем,  че за Вас политиката е продължение на обществената дейност с други средства. Ако е така, смятате ли от опита си на политик досега, че това е правилната и ефективна посока за развитие на един обществен деец? Вярвате ли, че като народен представител можете да допринесете повече за каузите, зад които стоите, отколкото като активист?

Елисавета Белобрадова: Смятам, че всеки етап на обществена дейност допринася за завършването на един успешен обществен процес. Въобще процесите се създават от нужди, които се трупат. Когато тези нужди са твърде сериозни и засягат голяма или важна част от хората, се намесват активисти, организации, държавата, както и частният сектор. В този смисъл социалната политика е нещо, в което живея последните години. Най-вече – като говорител на правата на жените и техните проблеми, през социално предприемаческа дейност, която помага на специфична група жени – майките на деца с увреждания. Събирали сме пари за бебета, участвали сме в конференции, в изработване на законопроекти, сътрудничили сме си с община и политици. Сега остана една последна сфера, в която не съм работила – самата политика. Не виждам разлика, освен че отговорността тежи още повече, тъй като наистина вече няма на кого да я прехвърлиш.

Какво е за вас влизането ви в политиката – неизбежен компромис, шанс за промяна, лична реализация? А каква е цената, която плащате?

Елисавета Белобрадова: Влизането в политиката е като пътят на листото в реката. Естествен процес, който можеше да се предвиди, още когато бях на 13 и стоях права на служебния вход на Народното събрание да събирам автографи от депутати. Звучи много смешно сега, но за мен тогава политиците бяха звездите, които ми бяха интересни. Те правеха всичко, което ме вълнуваше тогава и продължава да ме вълнува 30 години по-късно. Никога не съм спирала да бъда политически активна и това просто е последното стъпало в една посока, която е била предопределена.

Цената, която плащам, е неочаквано страховит стрес. Липса на спорт, движение, липса на свобода. Нула статуси с хумор. Душата ми страда, тялото също. Не се оплаквам, споделям – както винаги сме призовавали жените в проекта ни "Майко Мила". Сподели, за да ти стане по-леко и да избуташ живота някак, защото колкото и да е трудно, това е, което искам да правя. Това е, в което вярвам. Ако не искам, ще се откажа. Аз не съм сантиментален човек, нито съм жадна за власт. Когато стане непоносимо, ще си тръгна. Засега просто споделям.

А до каква степен се наложи трансформация на образа на Козилата в Елисавета Белобрадова? Има ли вътрешно противоречие между тези два образа?

Елисавета Белобрадова: Никакво противоречие няма, освен че самата аз станах по-обрана в изказванията си по странични на политиката теми. Вече не смея да хейтя ни българско кино, ни български книги, ни хора по телевизора, защото положението е различно. Дори не смея да пиша какво мисля за "Скуид гейм".

И не е от страх, никога не ме е било страх от нищо. От уважение към хората е.

Те очакват от мен да се простя с фриволното поведение. Не знам дали е така, но имам такова усещане. А да спреш да си фриволен и да бъдеш отговорен, означава да си сложиш спирачки.

Влязохте в предишния парламент от листата на ДБ и отново се кандидатирате, този път като водач на листа в 25 МИР. Какво е усещането да си народен представител и какво е предизвикателството във воденето на политически спор на живо, вместо в социалните мрежи?

Елисавета Белобрадова: О, изключително ново усещане за мен е да съм народен представител. Тази зала с крещящи хора е толкова непривична обстановка за мен. Мисля, че никога не съм участвала в по-демократичен процес – всеки да може да се изказва безкрайно по даден въпрос и да взима думата, когато пожелае. Аз цял живот съм била шеф на екип. Имаме двайсет минути за шест проблема. Няма време за приказки, за речи. Има проблеми, бюджети и страшно къси срокове. От друга страна, екипите ми никога не са писали национално законодателство и разбрах, че в Народното събрание има два вида работа – дълги смислени дискусии, от които се раждат закони и се упражнява контрол върху изпълнителната власт и дълги, безсмислени патърдии с цел да се дестабилизира властта, да се внесе хаос и да се компрометира институцията. Реших да участвам само в единия вид.

Що се отнася до социалните мрежи, аз там спорове не водя. Социалните мрежи нямат правила и там съществуваш по свое усмотрение. Моето усмотрение е много еднопосочно. Чак сега, когато станах народен представител и кандидат,

Продължава на следващата страница...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...