Бейкър става френски гражданин от 1937 г. и дори участва във френската съпротива по време на Втората световна война, затова и е произведена в чин лейтенант от армията. Две години след като се сдобива с гражданство, Франция и Великобритания обявяват война на нацистка Германия. Тогава Джозефин се свързва с френското разузнаване и предлага да се включи към редиците им.
Когато нацистите окупират Париж през 1940 г., тя категорично отказва да танцува пред тях, затова се мести в Южна Франция. Въпреки това използва изкуството си, за да се сближава с мъже на ръководни позиции и да научава ценна информация. Година по-късно заминава за Африка, където отново шпионира ключови фигури във войната. Но това не е всичко – тя подкрепя съпротивата и финансово, като отделя големи суми от приходите си, за да ги дари на разузнаването.
След войната тя посвещава живота си на борбата за граждански права и дори изнася реч преди тази на Мартин Лутър Кинг „Имам една мечта“. Осиновява и 12 деца във Франция, с които иска да покаже нагледно иделите, в които вярва – че всички сме равни и трябва да живеем сплотено. В последните години от живота й обаче Джозефин се сблъсква с финансови проблеми, пречещи й да продължи с активистката сй дейност. Тогава й помага актрисата Грейс Кели, която е и принцесата на Монако. Кели предлага подслон за Бейкър и децата й и през 1975 г. Джозефин издъхва именно там, където е погребана и до днес.
Три жени между таланта и лудостта
Каролина Касабова
Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...
;void(0);){kind=link}
