Лица

Джозефин Бейкър стана първата чернокожа жена в Пантеона

Вдъхновяваща, силна, непреклонна

Джозефин Бейкър стана първата чернокожа жена в Пантеона

Photo by Hulton Archive/Getty Images

Легендарната Джозефин Бейкър стана първата чернокожа жена, удостоена с честта да влезе в Пантеона. Тленните й останки бяха положени в парижката гробница, превърнала се в светски храм по време на Френската революция и до днес събира най-влиятелните личности във френската история. Там са положени и други велики личности като писателя Виктор Юго, философа Волтер и нобеловата лауреатка Мари Кюри

Решението съобщи самият президент Еманюел Макрон след срещата си инициативен комитет, събрал близо 40 000 подписа за полагането на тленните останки на Бейкър именно там. Така на 30 ноември бе положен ковчег с почва от САЩ, Франция и Монако – местата, на които е живяла Джозефин. Тленните й останки обаче ще останат в Монако по желание на нейните близки.

Бейкър е кабаретна певица и танцьорка, но освен това е и активистка за граждански права и шпионка във Втората световна война. Тя е родена в Сейнт Луис, Мисури през 1906 г., но става известна, след  като се мести Париж през 20-те години. Тогава много американци пътуват до френската столица след края на Първата световна война, защото Париж винаги е бил културен център за музика, литература и изкуство.  

Въвеждането й в Пантеона бе съпроводено с пищна церемония по улиците на Латинския квартал в Париж под съпровода на нейни песни. Състоя се траурна процесия от военни, които вървяха по червен килим от Люксембургската градина до Пантеона. Армейските медали на Бейкър бяха положени върху ковчег, покрит с френския национален флаг. В церемонията се включиха и нейни близки, пристигнали в Париж само заради историческото събитие.


Продължава на следващата страница... 


Бейкър става френски гражданин от 1937 г. и дори участва във френската съпротива по време на Втората световна война, затова и е произведена в чин лейтенант от армията. Две години след като се сдобива с гражданство, Франция и Великобритания обявяват война на нацистка Германия. Тогава Джозефин се свързва с френското разузнаване и предлага да се включи към редиците им.

Когато нацистите окупират Париж през 1940 г., тя категорично отказва да танцува пред тях, затова се мести в Южна Франция. Въпреки това използва изкуството си, за да се сближава с мъже на ръководни позиции и да научава ценна информация. Година по-късно заминава за Африка, където отново шпионира ключови фигури във войната. Но това не е всичко – тя подкрепя съпротивата и финансово, като отделя големи суми от приходите си, за да ги дари на разузнаването.

След войната тя посвещава живота си на борбата за граждански права и дори изнася реч преди тази на Мартин Лутър Кинг „Имам една мечта“. Осиновява и 12 деца във Франция, с които иска да покаже нагледно иделите, в които вярва – че всички сме равни и трябва да живеем сплотено. В последните години от живота й обаче Джозефин се сблъсква с финансови проблеми, пречещи й да продължи с активистката сй дейност. Тогава й помага актрисата Грейс Кели, която е и принцесата на Монако. Кели предлага подслон за Бейкър и децата й и през 1975 г. Джозефин издъхва именно там, където е погребана и до днес.

 

Три жени между таланта и лудостта