Лица

Джорджо Армани: Аз съм обикновен човек с обикновени, но дълбоки чувства

Дизайнерът продължава да помага на Италия

„Вдъхновяващо е да видя колко сте отдадени на работата си независимо от трудностите и сега целият свят вижда усилията ви. И преди всичко виждам, че плачете. Вярвам, че чувствата ми са свързани с това, че самият аз като млад мечтаех за кариера в медицината, търсейки своя път. Организацията Giorgio Armani е засегната от тази реалност и подкрепя всички: от хората, които бутат инвалидните колички до медицинските сестри; от общопрактикуващите лекари до специалистите. Лично аз стоя до вас“, сподели в отворено писмо към италианските медици дизайнерът Джорджо Армани, който дари вече над 2 милиона евро на болниците в Рим, Милано, Бергамо, Пиаченца и Версилия.

Освен това вместо да работи върху новите си колекции, той се е заел с изработването на облекла за еднократна употреба за медицинските работници в най-засегнатите райони на Италия. Страната, която продължава да бъде критична точка за разпространението на Covid-19, а една от причините е именно в недостига на медицинско оборудване. Той не за първи път шие дрехи в помощ на обществото, като през годините е изработвал полицейски униформи, както и специални облекла за шофьорите на такси в Милано, костюми за стюардеси, както и за много спортни и олимпийски отбори. А преди няколко години вместо парти за откриването на поредния си бутик в италианския град, Армани дарява един милион евро на училищата в града.

Още в самото начало на кризата – в края на Седмицата модата в Милано – дизайнерът, който трябваше официално да я закрие, реши да проведе ревюто си пред празна зала. Решение, взето веднага след като италианските власти препоръчаха да се избягват събирания на хора. Колекцията беше показана пред камери и излъчена в социалните мрежи на бранда (можете да я видите и в галерията ни!), а за да почете отсъстващия от модното събитие Китай, Армани показа и серия от облекла висша мода, създадени между 2009-а и 2019-а и вдъхновени от страната и културата й.

Израснал в петчленно семейство през 30-те и 40-те, той продължава да бъде омагьосан от филмите, които се създават тогава. Малките моменти, елегантността на хората, кинематографията, начинът, по който се движат актьорите, и до днес го вдъхновяват за моделите, които създава. И онова тихо, но гневно момче, както се определя самият Армани, няма как тогава да си представи, че някой ден ще управлява империя за милиони и ще има собствена яхта и къщи в Милано, Сен Тропе, Париж и Сейнт Мориц, създадени като интериорен дизайн от самия него. Донякъде опит да „заключи“ тревожността си в собствения си свят, издавал е неведнъж дизайнерът. Но когато го питат дали съжалява за нещо, отговаря бързо: „Да, може би трябваше да бъда по-щедър с хората“.

Като млад Армани съвсем не мислел, че пътят му ще го отведе до света на модата. Искал да бъде лекар и учил три години медицина, след което бил повикан на военна служба. Нещо, което го отрезвило напълно, за да го откаже от лекарската професия. Завинаги. По-късно започнал работа като аранжор на витрини в луксозния милански магазин La Rinascente, а малко след това станал дизайнер на мъжката линия на Cerruti.

„Естествено не славата е тази, която ме теглеше по този път. Не бяха и парите  – парите не могат да купят елегантност.“

Има две големи загуби, които бележат живота на Джорджо Армани, и двете носят името Серджо. Първата е, когато неговият партньор и в живота, и в бизнеса Серджо Галеоти умира от СПИН през 1985 година. Това е човекът, който първи повярвал в таланта на младия Армани и който му помогнал да стартира бизнес, който се превърна в една от най-големите модни империи.

„Каквото съм направил в работата си, е направено за Серджо. А Серджо правеше всичко за мен “, споделя Армани. И до днес Серджо му липсва, а след неговата загуба, се налага да менажира и бизнес частта на общото им „дете“, освен креативната. Много хора дори се съмняват, че ще се справи. Но той не само се справя, но показва на целия свят, че Италия е тясна за таланта му. Десет години след като си казва последно сбогом с Галеоти, Джорджо губи и брат си, който също се казва Серджо.

Въпреки всичко дизайнерът успява да се събере и неуморно, дори и минал 80-те си години, да не спира да се зарежда от собствения си работохолизъм. „Изградих моята империя парче по парче, без да бързам, и това я прави толкова устойчива. Изградих я въз основа на реалността още от самото начало. Исках да обличам истински жени и мъже.“

Защото със сигурност той продължава да оставя трайна следа в модната индустрия. Особено след като още в началото на кариерата си маха подплънките от мъжките сака, прави реверите по-тесни и сваля копчетата малко по-надолу. В дамския гардероб продължава да държи своята отличителна минималистична линия, за да ни напомня с всяка своя колекция, че по-малкото е повече.

И когато в края на миналата година го питат от немския Vogue с какво се горедее най-много, той казва: „Че създадох стил, който всеки разпознава като мой, със сигурност е постижение и нещо, което ме кара да се гордея. През целия си живот работих много, за да изградя нещо автентично и трайно. Освободих жените и мъжете от много ограничения и с това станах нещо като моден ескорт на епохални промени. Фактът, че моите творения са се запазили през времето, ме кара да се гордея“. А какво го прави щастлив ли?

„Просто съм щастлив, че съм жив, имам хора около себе си, на които се доверявам, и съм здрав. Аз съм обикновен човек с обикновени, но дълбоки чувства.“

 

Кой още от модната индустрия се включи с дарения?