ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Джорджо Армани: Аз съм обикновен човек с обикновени, но дълбоки чувства

„Вдъхновяващо е да видя колко сте отдадени на работата си независимо от трудностите и сега целият свят вижда усилията ви. И преди всичко виждам, че плачете. Вярвам, че чувствата ми са свързани с това, че самият аз като млад мечтаех за кариера в медицината, търсейки своя път. Организацията Giorgio Armani е засегната от тази реалност и подкрепя всички: от хората, които бутат инвалидните колички до медицинските сестри; от общопрактикуващите лекари до специалистите. Лично аз стоя до вас“, сподели в отворено писмо към италианските медици дизайнерът Джорджо Армани, който дари вече над 2 милиона евро на болниците в Рим, Милано, Бергамо, Пиаченца и Версилия.

Освен това вместо да работи върху новите си колекции, той се е заел с изработването на облекла за еднократна употреба за медицинските работници в най-засегнатите райони на Италия. Страната, която продължава да бъде критична точка за разпространението на Covid-19, а една от причините е именно в недостига на медицинско оборудване. Той не за първи път шие дрехи в помощ на обществото, като през годините е изработвал полицейски униформи, както и специални облекла за шофьорите на такси в Милано, костюми за стюардеси, както и за много спортни и олимпийски отбори. А преди няколко години вместо парти за откриването на поредния си бутик в италианския град, Армани дарява един милион евро на училищата в града.

Още в самото начало на кризата – в края на Седмицата модата в Милано – дизайнерът, който трябваше официално да я закрие, реши да проведе ревюто си пред празна зала. Решение, взето веднага след като италианските власти препоръчаха да се избягват събирания на хора. Колекцията беше показана пред камери и излъчена в социалните мрежи на бранда (можете да я видите и в галерията ни!), а за да почете отсъстващия от модното събитие Китай, Армани показа и серия от облекла висша мода, създадени между 2009-а и 2019-а и вдъхновени от страната и културата й.

Израснал в петчленно семейство през 30-те и 40-те, той продължава да бъде омагьосан от филмите, които се създават тогава. Малките моменти, елегантността на хората, кинематографията, начинът, по който се движат актьорите, и до днес го вдъхновяват за моделите, които създава. И онова тихо, но гневно момче, както се определя самият Армани, няма как тогава да си представи, че някой ден ще управлява империя за милиони и ще има собствена яхта и къщи в Милано, Сен Тропе, Париж и Сейнт Мориц, създадени като интериорен дизайн от самия него. Донякъде опит да „заключи“ тревожността си в собствения си свят, издавал е неведнъж дизайнерът. Но когато го питат дали съжалява за нещо, отговаря бързо: „Да, може би трябваше да бъда по-щедър с хората“.

Като млад Армани съвсем не мислел, че пътят му ще го отведе до света на модата. Искал да бъде лекар и учил три години медицина, след което бил повикан на военна служба. Нещо, което го отрезвило напълно, за да го откаже от лекарската професия. Завинаги. По-късно започнал работа като аранжор на витрини в луксозния милански магазин La Rinascente, а малко след това станал дизайнер на мъжката линия на Cerruti.

„Естествено не славата е тази, която ме теглеше по този път. Не бяха и парите  – парите не могат да купят елегантност.“

Има две големи загуби, които бележат живота на Джорджо Армани, и двете носят името Серджо. Първата е, когато неговият партньор и в живота, и в бизнеса Серджо Галеоти умира от СПИН през 1985 година. Това е човекът, който първи повярвал в таланта на младия Армани и който му помогнал да стартира бизнес, който се превърна в една от най-големите модни империи.

„Каквото съм направил в работата си, е направено за Серджо. А Серджо правеше всичко за мен “, споделя Армани. И до днес Серджо му липсва, а след неговата загуба, се налага да менажира и бизнес частта на общото им „дете“, освен креативната. Много хора дори се съмняват, че ще се справи. Но той не само се справя, но показва на целия свят, че Италия е тясна за таланта му. Десет години след като си казва последно сбогом с Галеоти, Джорджо губи и брат си, който също се казва Серджо.

Въпреки всичко дизайнерът успява да се събере и неуморно, дори и минал 80-те си години, да не спира да се зарежда от собствения си работохолизъм. „Изградих моята империя парче по парче, без да бързам, и това я прави толкова устойчива. Изградих я въз основа на реалността още от самото начало. Исках да обличам истински жени и мъже.“

Защото със сигурност той продължава да оставя трайна следа в модната индустрия. Особено след като още в началото на кариерата си маха подплънките от мъжките сака, прави реверите по-тесни и сваля копчетата малко по-надолу. В дамския гардероб продължава да държи своята отличителна минималистична линия, за да ни напомня с всяка своя колекция, че по-малкото е повече.

И когато в края на миналата година го питат от немския Vogue с какво се горедее най-много, той казва: „Че създадох стил, който всеки разпознава като мой, със сигурност е постижение и нещо, което ме кара да се гордея. През целия си живот работих много, за да изградя нещо автентично и трайно. Освободих жените и мъжете от много ограничения и с това станах нещо като моден ескорт на епохални промени. Фактът, че моите творения са се запазили през времето, ме кара да се гордея“. А какво го прави щастлив ли?

„Просто съм щастлив, че съм жив, имам хора около себе си, на които се доверявам, и съм здрав. Аз съм обикновен човек с обикновени, но дълбоки чувства.“

 

Кой още от модната индустрия се включи с дарения?

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...