Лица

Дима Труфкин от Бесарабия, който учи българите да свирят на гайда

Лица

Дима Труфкин от Бесарабия, който учи българите да свирят на гайда

снимка: Емануела Миланова

Няма българин, който да не настръхне, когато чуе гайда да писне. Този инструмент звучи от векове в най-затънтените и красиви места из родината ни. А днес всяка седмица можем да чуем свирнята на гайда в един от столичните квартали, където в читалище "Васил Левски" (за което вече ви разказахме) уроци по гайда дава един млад мъж. Той е Дима Труфкин, бесарабски българин от Украйна, който пристига в родината на предците си, за да завърши образованието си преди 7 години, но остава тук.  

Разкажи ни за детството си. Спонтанно ли беше желанието да дойдеш в България?

Дима Труфкин: Роден съм в Украйна, в село Кубей. Това е родното село на първия ректор на Софийския университет Александър Балан. Детството ми мина, както при всички деца, родени на село – с много приятели, с хубави емоции, разбира се, със селска работа. Винаги ми беше интересна физическата работа, работата със земята, с животните. Винаги ме питаха от малък „къде искаш да учиш”, аз винаги отговарях – в България. Когато станах 8 клас, вече окончателно реших, че искам тук да уча и започнах да уча книжовен български език. 

Каква България откри, когато дойде?

Дима Труфкин: Първата година ми беше трудно да свикна с езика. Във времето езикът, който говорим в родния ми край, се е видоизменил – нашият български има украински, руски, молдовски думи и стари български думи. Например бесарабската дума „синкото” означава „всичкото”. Друго нещо, което ме изненада беше това, че сградите не са автентични като тези от миналите векове и като в учебниците и картините. Видях, че градовете тук са си нормални модерни европейски градове.

Завърших висшето си образование в Благоевград и оттогава това стана любим за мене край. Много ми харесва пиринската музика. Запознах се с много хора, с които се оказа, че сме съмишленици. 

Откога музиката е част от живота ти?

Дима Труфкин: Още откакто бях дете. В пети клас започнах да свиря на украински дудук и на тромпет. После се запознах се български учител, който преподаваше в Болград, Красимир Кондов се казва, сега е главен художествен ръководител на Плевенския северняшки ансамбъл. Той беше първият, който ми подреди пръстите върху гайдата, както трябва да я държа, и е първият ми преподавател по гайда.

Как стана така, че днес преподаваш гайда и тромпет на млади хора в София?

Дима Труфкин:  И двата инструмента са ми на сърце. Преди една година започнах да правя това. Тъй като работя съвсем друго, реших извън работа да се занимавам с уроци, за да мога да свиря и аз, понеже не ми остава време в ежедневието. Малко е нетипично, знам, бесарабски българин да дойде да учи българите на български инструмент.

Много интересен и необятен инструмент е гайдата, на нея може да се свири не само българска народна музика.

Обичал си България, преди да дойдеш да живееш тук. Какво е тя за теб сега?

Дима Труфкин: България за мен днес е възможност. Възможност да кажа какъв съм аз, какви са бесарабските българи. Всяка година стотици бесарабски българи от Украйна и Молдова идват тук, за да учат. Аз не изключвам момента, че ще се завърна някога в Украйна. Защото България ми е прародината, а Украйна е родината. Аз всъщност имам две родини.

 

Българският флаг зад грохота на Ниагара