ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Дима Труфкин от Бесарабия, който учи българите да свирят на гайда

Дима Труфкин от Бесарабия, който учи българите да свирят на гайда

снимка: Емануела Миланова

Няма българин, който да не настръхне, когато чуе гайда да писне. Този инструмент звучи от векове в най-затънтените и красиви места из родината ни. А днес всяка седмица можем да чуем свирнята на гайда в един от столичните квартали, където в читалище "Васил Левски" (за което вече ви разказахме) уроци по гайда дава един млад мъж. Той е Дима Труфкин, бесарабски българин от Украйна, който пристига в родината на предците си, за да завърши образованието си преди 7 години, но остава тук.  

Разкажи ни за детството си. Спонтанно ли беше желанието да дойдеш в България?


Кой как ще плаща за руския газ при този разнобой за ембаргото
ОТ ГРАДА
17 май 2022 | Общество

Кой как ще плаща за руския газ при този разнобой за ембаргото

Разнобой в страните от Европейския съюз за това от кога и как да се въведе ембаргото над Русия за петролни...

Дима Труфкин: Роден съм в Украйна, в село Кубей. Това е родното село на първия ректор на Софийския университет Александър Балан. Детството ми мина, както при всички деца, родени на село – с много приятели, с хубави емоции, разбира се, със селска работа. Винаги ми беше интересна физическата работа, работата със земята, с животните. Винаги ме питаха от малък „къде искаш да учиш”, аз винаги отговарях – в България. Когато станах 8 клас, вече окончателно реших, че искам тук да уча и започнах да уча книжовен български език. 

Каква България откри, когато дойде?

Дима Труфкин: Първата година ми беше трудно да свикна с езика. Във времето езикът, който говорим в родния ми край, се е видоизменил – нашият български има украински, руски, молдовски думи и стари български думи. Например бесарабската дума „синкото” означава „всичкото”. Друго нещо, което ме изненада беше това, че сградите не са автентични като тези от миналите векове и като в учебниците и картините. Видях, че градовете тук са си нормални модерни европейски градове.

Завърших висшето си образование в Благоевград и оттогава това стана любим за мене край. Много ми харесва пиринската музика. Запознах се с много хора, с които се оказа, че сме съмишленици. 

Откога музиката е част от живота ти?

Дима Труфкин: Още откакто бях дете. В пети клас започнах да свиря на украински дудук и на тромпет. После се запознах се български учител, който преподаваше в Болград, Красимир Кондов се казва, сега е главен художествен ръководител на Плевенския северняшки ансамбъл. Той беше първият, който ми подреди пръстите върху гайдата, както трябва да я държа, и е първият ми преподавател по гайда.

Как стана така, че днес преподаваш гайда и тромпет на млади хора в София?

Дима Труфкин:  И двата инструмента са ми на сърце. Преди една година започнах да правя това. Тъй като работя съвсем друго, реших извън работа да се занимавам с уроци, за да мога да свиря и аз, понеже не ми остава време в ежедневието. Малко е нетипично, знам, бесарабски българин да дойде да учи българите на български инструмент.

Много интересен и необятен инструмент е гайдата, на нея може да се свири не само българска народна музика.

Обичал си България, преди да дойдеш да живееш тук. Какво е тя за теб сега?

Дима Труфкин: България за мен днес е възможност. Възможност да кажа какъв съм аз, какви са бесарабските българи. Всяка година стотици бесарабски българи от Украйна и Молдова идват тук, за да учат. Аз не изключвам момента, че ще се завърна някога в Украйна. Защото България ми е прародината, а Украйна е родината. Аз всъщност имам две родини.

 

Българският флаг зад грохота на Ниагара