ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Бела и нейният необикновен урок по емпатия

Бела и нейният необикновен урок по емпатия

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography; Локация: Сладкарница Вила Росиче

психологична гледна точка. Освен това много вече зрели осиновени търсят истината за себе си, за да са наясно и какви генетични болести могат да носят и дори да предадат на собствените си деца. Неведнъж на осиновен човек му се е налагало да се притеснява от най-елементарния въпрос в лекарския кабинет: „Имате ли в рода си това или това заболяване?“, Да не познаваш корените си, играе роля на всякакви нива, които средностатистически човек дори не може да си представи.

Най-ценното, което научи (получи), докато събираше тези истории?


Тате ще си купи кола, ама друг път: кризата в автомобилната индустрия
ОТ ГРАДА
20 май 2022 | Общество

Тате ще си купи кола, ама друг път: кризата в автомобилната индустрия

Автомобилната индустрия заема голям дял от световната икономика въпреки проблемите със свръхкапацитета...

Лечително е да видиш как един човек може да превъзмогне най-големите травми и сам да изгради щастието си.

У хората, които ми споделиха историите си, ме впечатли не толкова драматизмът в съдбата, а силата, която всеки един е съумял да открие, за да преодолее страховете си и да си позволи да бъде себе си. За много от тях това обаче е било борба в продължение на години – с предразсъдъци, със системата, със законодателството, с обществото – но преди всичко борба със себе си. Защото често най-големите бариери пред щастието си ги поставяме сами.

Ти имаш дъщеря. Коя история от всички на света няма да спреш да й разказваш?

Всеки период, дори всеки ден изисква нова история. Надявам се да мога да й разказвам още много и да не забравям да слушам и тези, които тя ми разказва. Те често са по-мъдри.

В момента най-актуалната история, която й разказвам, е тази за това, как човек винаги е критикуван, ако се осмели да създава и гради, но това не е причина да се отказва. Преди време тя, второкласничката, ми заяви, че вече няма да вдига ръка в час, защото не искала да й казват, че е „зубър“. Затова й обясних, че от една страна, наистина не е хубаво човек сам да се хвали пред другите с постиженията си, но от друга, да спре да се изявява само заради критика, е не просто глупаво, но и грях към самия теб. И че хората, които се осмеляват да се изправят – дали за да покажат знанията си, дали за да се застъпят за кауза, или за да отстоят правата си, винаги ще бъдат критикувани, но поне имат шансове да постигнат нещо... най-малкото удовлетворение от себе си. Докато тези, които никой не критикува, са единствено онези, които нито постигат нещо, нито – най-лошото – се осмеляват да се откроят от сивата маса. И че рискът от критика си заслужава.

Всеки, който може да изпитва емпатия, не е обикновен.

Какво е за теб тази книга и какво послание отправяш към всички нас чрез нея?

За мен тя е прекалено много – вдъхновение, предизвикателство, изпитание, възможност, кауза… Осъзнавам, че оттук нататък тя ще има свой живот (чувствам се като майка с пораснало дете, което поема по своя път). Ще стигне до някои читатели – едни ще натъжи, други ще вдъхнови, а на трети може и да не се хареса или ще ги остави безразлични.

Все пак се надявам да бъде ценна не просто за хората, лично засегнати от темата осиновяване, но и вълнуваща за „обикновените“ читатели – макар че за мен всеки, който може да изпитва емпатия, не е обикновен.

Посланието е, от една страна, да приемаме себе си такива, каквито сме, и да се научим да ценим това, което имаме, а не да се съсредоточаваме единствено върху онова, което нямаме. И да осъзнаем, че понякога най-големите болки са най-ценният подарък, защото ни карат да вървим напред и да се развиваме.

От друга страна, посланието е към цялото общество – да спрем да виждаме единствено различното в другите и да ги дискриминираме, а да ценим преди всичко самата личност.

И накрая, коя книга четеш в момента? :)

В момента чета три книги наведнъж – прекалено разнородни, за да мога да мина за „нормален“ читател. „Голямата битка за Космоса“ от Крисчън Девънпорт за съревнованието между Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън; автобиографията на Димитър Бербатов „По моя начин“, с която той ме върна и в моето детство – режима на тока, опашките за хляб и безкрайните игри пред блока; и „С обич, Саймън“, която е „най-добрата юношеска книга на годината на Amazon“ и застъпва по провокативен за някои хора начин твърдението, че „всеки заслужава своята велика любовна история“.

 

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...