ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ангел Заберски: "Пандемията ще ми липсва"

А как държавата се погрижи за артистите? Кандидатства ли за целева помощ? 

Ангел Заберски: Аз нямам право да кандидатствам за целеви помощи. Не влизам в категорията на крайно нуждаещите се, преподавател съм в Нов български университет. Обръщал съм се към "Музикаутор" и културния отдел на "Столична община" преди и те са ми помагали понякога за реализирането на проекти. Отпускани са ни средства за издаването на дискове или подпомагането на концерти. Доколкото знам, Българска музикална асоциация, Министерство на културата и други институции имат някакви пера за култура, но нямам представа дали са достъпни за всички артисти и дали са достатъчни. Ясно е, че когато говорим за пари, особено за култура, те никога не стигат. Все пак, всяка помощ е добре дошла, но трябва и проактивност. Аз съм късметлия, че имам около себе си Дора Арабаджийска, съпругата на Стунджи. Тя ни помага много в менажирането и администрирането. Дора е много дейна и можеща и не знаем какво бихме правили без нейния организационен талант. 

Какво бъдеще очаква музикантите? Кога ще ви видим отново на сцена? 

Ангел Заберски: Надяваме се на летния фестивален сезон. A to Jazz, "Варненско лято", Джаз феста в Банско. Струва ми се, че през юли и август, когато са музикалните събития на открито, вече рискът от заразата ще е минимален. Не бих искал социалното дистанциране да продължава повече. И преди е имало зарази, а пък ми се струва, че и тази малко по малко си отива. Хората са зажаднели за култура, излиза им се, забавлява им се. А и въпреки че нямаме предварителни ангажименти на сцена, трябва да мислим и в тази посока. Вярно е, че самите организатори все още нямат яснота какво и кога ни очаква, но скоро се надявам да имаме възможност за изяви. 

Казват, че никога нищо няма да е същото. Дали? И как би се отразила на музиката "новата" реалност? 

Ангел Заберски: За мен тази пандемия беше златна възможност. Това обаче не е случаят при всички. Но трябва да е ясно – музиканти и артисти има много. Убеден съм, че всички те са използвали времето си да творят. И когато отминат нещата, всеки ще търси начин на изява. Нека да има бум на изкуство. Даже очаквам, че на скамейката ще има много чакащи, защото музиканти има много, но по-малко са сцените. Ако трябва да обобщя нещата – аз съм умерен оптимист. Обичам това, което правя. А в контекста на изолацията има светлина в тунела на българската култура. Дори да не е така, трябва да се мисли в тази посока.

На мен лично епидемията ще ми липсва. Беше толкова спокойно – нашият град се изчисти, отдъхна си, а животът стана по-спокоен. А сега колелото се завърта – хора, трафик, мръсен въздух. А преди се чувствах спокойно, имах повече време за всичко. 

 

Зорница Цветанова: "Няма да ме убие безпаричието, а това, че не съм на сцена!"

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...