През годините Ана Уинтур не спира да показва, че е истински новатор в модата. Прави го още с първата корица на Vogue, когато облича израелския модел Микаела Берку в дънки Guess и сако на Christian Lacroix във време, в което стандартите за мода се измерват с бляскави и пищни тоалети. Може би мнозина си спомнят и септемврийското издание от 2012 година, което достига изумителните 914 страници.
Безспорно инфлуенсърите в социалните мрежи промениха модната индустрия, но Уинтур категорично определя Vogue като „най-големия инфлуенсър сред тях“ и няма как да не се съгласим с нея, защото и до днес, когато тя говори, всички слушат. Едва ли има някой, който би оспорил влиянието й не само върху дизайнерите, но и върху консуматорите. Тя оглавява "Модната библия" вече повече от 30 години, като напълно предефинира понятието за модна икона.
Ана Уинтур е човекът, който стои зад едно от най-бляскавите събития в годината – Met Gala, което събира всички знаменитости и дизайнери на едно място за откриването на годишната изложба в музея Metropolitan в Ню Йорк. През 2014-та година департаментът по костюми в него е преименуван на Anna Wintour Costume Institute в чест на нейната работа.
През 2003-та година нейната бивша асистентка Лорън Уайзбъргър написа книгата „Дяволът носи Прада“, която се превърна в бестселър, също както и филмът, в който Мерил Стрийп изигра героинята Миранда Пристли, чиито прототип е именно Ана Уинтур. Самата тя приема с усмивка всичко това и дори облича Prada за премиерата му, а в известната Q & A видео рубрика на Vogue – 73 Questions, пресъздава някои от най-известните сцени във филма. И независимо дали хората ще я възприемат буквално по този начин, мнозина са тези, които изтъкват тази безкомпромисност като положителна нейна черта и наблягат на факта, че и преди, и сега Уинтур подкрепя и насърчава младите таланти в индустрията.
Защото, както казва самата тя: „Или разбираш от мода, или не.“
Любимите ни филми за мода
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...