Какво мислите за жените в бранша, които се подкрепят и борят заедно за равенството между половете?

Мисля, че равенството, независимо на каква основа, е най-честният и справедлив начин да градим взаимоотношенията си. Мисля, че тези жени дават пример и смисъл на всички нас. Само като се замисля, че едва от 100 години жените имат право да гласуват, и то в така наречените развити страни, проумявам каква огромна и важна работа е свършена! Хубаво е, че професионално сме си поделили работата с мъжете, макар и срещу неравностойно заплащане. Сега е време да си поделим и домакинската работа с тях. Смятам за несправедливо един мъж да върви към къщи след тежък работен ден с мисълта в главата как удобно ще се излегне на дивана и ще се отдаде на напълно заслужена почивка, а една жена да се връща вкъщи  – след не по-малко тежък работен ден – с мисълта "прибирам се и започвам отново да работя". Много, много още има да бъде свършено от нас и за нас в този все пак мъжки свят... 

Изпитвали ли сте това чувство на несправедливост и неравенство в работата (дори в живота), защото сте жена? Как? 

В нашата работа несправедливостта е била преодоляна, когато мъжете спират да играят женски роли. В професията си аз лично не съм се сблъсквала с подценяване, защото съм жена – било естетически, било финансово. Но в живота ми се е случвало неведнъж, най-често когато съм зад волана. Не знам защо, но шофирането в България е територия на отявлен мачизъм. Мъжете искат да са най-добрите готвачи например, но не могат да допуснат, че жена може да шофира по-добре от тях. Доста тесногръдо и нецивилизовано.

Наскоро американската актриса Бри Ларсън каза, че жените трябва да говорим по-често за пари? Какво е Вашето мнение по въпроса? 

Задължително е да говорим за пари. Особено когато има толкова примери за неравностойно заплащане. Това е много драстично точно в Щатите, доколкото знам. Там сме чували за актриси, които получават в пъти по-малки хонорари от партньорите си, просто защото са жени. Това е някакъв атавизъм от времето, в което всичко се е определяло от физическата сила и издръжливост. След като сме цивилизовали света си, може би е време да цивилизоваме и отношенията си!

По какъв начин бихме могли да се справим със сексизма и неравенствата между половете? 

Като говорим за равенство, трябва да си даваме сметка, че камбанарията, от която ние гледаме голямата картина, е много по-различна от тази в други точки на света.  Не трябва да забравяме, че има държави, в които жените нямат право дори да шофират. Да не говорим, че все още някъде жени са убивани с камъни, защото са били неверни на съпрузите си – съпрузи, които съвсем законно имат в същия този момент няколко жени. Критериите на западните жени са много завишени, несъответно завишени. Затова ми се струва, че една ощипана актриса в Холивуд, не е каузата, зад която да застана. Но едно 7-годишно момиченце, спазарено за жена на някой дъртак, определено си струва. Мисля, че е сложено едно добро начало с поставянето на проблема на масата. Жените вече имаме друго самочувствие и осъзнатост. Сякаш и мъжете вече са достатъчно пораснали за едно сериозно и смислено обсъждане.

Ако една от новите Ви роли бе да въплътите "феминизма" –  каква би била първата Ви реплика? 

"Аз сама ще реша."

Kaкво мислите за всички онези млади момичета по света (Грета Тунберг, Зуриел Одилол и Илде Исиак), които още не са навършили 20 години, но се борят активно за опазване на околната среда, за правата на жените и за образование? 

Мисля това, което мисля по принцип – ако имаме някакъв шанс, то той е в сърцата и умовете на младите хора. Трябват нови хора, ново мислене, нови ценности. Трябва обрат! И той вече се случва, слава богу! Единствено се моля –  тези светли хора да не са допуснати до световната трибуна, за да се имитира промяна, с цел умиротворяване на масите, които вече не могат по стария начин (което е едно от условията за възможна революция според марксистката идеология).

   И още...